Капело хитрува

Фабио Капело вече година и половина се прави на един добър и доста хитър лъжец. Казвам го в добрия смисъл без капчица обида. Просто след победата над Хърватия с 4:1 като гост, той систематично скрива идеите си за състава, като нито веднъж не сме видели Англия в пълния блясък и абсолютен титулярен състав. Все се играят мачове със статут на контроли (дори официалните преминаваха по същия начин), в които се гледат детайли.


Сигурните играчи за Мондиала


Вчерашният двубой с Мексико бе поредното доказателство, че няма да видим англичаните в истинския им състав поне до първия мач със САЩ. Дано това да се окаже добра стратегия! Гледайки двубоя вчера, осъзнах, че наставникът продължава да гледа детайли, които иска и си прави експерименти, които да го подготвят за различните ситуации, които могат да му се явят в ЮАР. Това е добре като цяло, защото Англия трябва да изиграе 7 силни мача в рамките на около месец. И това не може да стане само с 11 човека. Така че сега е времето за експериментите. Но все пак титулярният състав вече изглежда изяснен. Като единствената въпросителна е здравето на отделните футболисти.


Сигурните имена в него са 6 - Фърдинанд, Тери, Ашли Коул, Лампард, Джерард и Рууни. Тези са 100-процентови. Има още няколко, които изглеждат като избор на Капело - Крауч, Грийн, Уолкот. След мача срещу Мексико Глен Джонсън също би следвало да е абсолютно сигурен, а последното име ще е Гарет Бари, ако е здрав. Ако всички са налице, това ще са единайсетте титуляри - Грийн, Джонсън, Фърдинанд, Тери, Ашли Коул, Уолкот, Лампард, Бари, Джерард, Рууни и Крауч. Последният изглежда в по-добро състояние от Хески, но като имаме предвид, че всички футболисти на Вила сякаш нямат сили за нищо в края на сезона, изборът е лесен, а и логичен.


Само че на едно първенство титлата се печели, не от тима с най-силни титуляри, а с най-равностойни резерви. Припомням триумфа на Испания преди 2 години в Австрия и Швейцария. Иберийците спечелиха, защото на няколко пъти през първенството можеха да направят смени от типа излизат Шави и Иниеста, а влизат Алонсо и Фабрегас. И всичко това променя тотално облика на игра, дава разнообразие на състава и изненадва противника. Дори на финала контузията на Вия не се отрази толкова сериозно, защото Испания успя да предложи нов вариант на играта си с чисти пет полузащитника.


Вариантите на Капело


Споменатият в началото двубой с Хърватия бе на 10 септември 2008 година. Твърдя, че от този момент цялото внимание на Капело бе насочено към ЮАР, защото той се убеди, че съставът ще се класира там. И италианецът непрестанно се опитваше да намери разнообразие в състава си. Стигна се до там, че използва в контролата с Германия тим, който бе наистина експериментален, но пък спечели. След това подобна формация загуби от Испания. Но сега поне за всяка позиция има по трима футболисти.


Ще повторя, че сигурните играчи за титулярния състав са 6 и то ако са здрави - Фърдинанд, Тери, Ашли Коул, Лампард, Джерард, Рууни. Всеки от другите има своя различен вариант. На вратата и тримата човека са еднакви като качество. Аз бих заложил на Грийн, защото той играе твърде често с отбраната пред себе си, а и е най-добрата комбинация от опит и класа. Харт е млад и може да се поддаде на напрежението, докато Джеймс през цялата си кариера е бил склонен да прави глупави и елементарни грешки.


Защитата


В защита е ясно, че има изобилие от опции, а това не изглеждаше така в периода на Ериксон и Макларън. Карагър покрива идеално две позиции - десен бранител и централен. В лявата зона са трима души, като един от тях със сигурност ще отпадне. Вероятно Бейнс ще остане. В центъра Фърдинанд, Тери и Кинг изглеждат сигурни за списъка, а пък последния човек ще се избира между Ъпсън и Доусън. Според мен последният ще отпадне, защото бранителят на Уест Хям има доста изиграни срещи за тима. Общо взето така остават точно по двама човека на позиция, което е идеален сценарии. А и по принцип те са доста различни като качества. Примерно за всеки пост си има освен втори избор, дори и възможен трети. Така че на мен тази формация ми се вижда добре комплектована.


Проблемът с Гарет Бари


В мача с Мексико това бе зоната, която даде най-много притеснения. Преди почивката в средата на полузащитата Милнър и Карик бяха ужасни. Нито в дефанзивен план, нито в офанзивен предлагаха нещо интересно. Топката се подаваше предимно назад към отбраната или вратаря, нямаше пас към нападателите. А когато мексиканците владееха и двамата стояха прекалено близо до централните защитници, което освободи пространството в халфовата линия и гостите разиграваха доста по-добре. След почивката в тази зона влезе Джерард, после и Хъдълстоун и нещата се оправиха. Този факт обаче поражда един важен въпрос - какво е състоянието на Гарет Бари и дали ще може да се възстанови за Мондиала. Освен това дори да е добре, дали ще може пълноценно да изкара мачовете? И ако не го направи, кой ще го сменя? В историята на Капело винаги в съставите му е имало типични дефанзивни полузащитници. Вчера Карик и Милнър пропуснаха възможността да се покажат като такива.


Хъдълстоун направи много силен сезон в Тотнъм, но пък е млад и не вярвам Капело да му има доверие. Мисля, че дори и италианецът няма да се нагърби да постави един до друг Лампард и Джерард. Другият вариант за тази позиция е Скот Паркър. Ще ми е интересно срещу Япония на 30 май дали той ще се появи в игра. Защото той доста напомня на Гарет Бари с представянето си, има изобилие от опит и е много силен в дефанзивен план. Но това наистина е сериозен проблем и то по две причини. От една страна ще се наложи да бъде взет контузен или поне невъзстановен напълно играч на световното (Бари), а от друга трудно можеш да вземеш двама заместници, заради структурата на отбора.


Кой ще отпадне от халфовата линия?


Ето и списъкът с играчи в средата на терена - Бари, Карик, Джо Коул, Джерард, Хъдълстоун, Джонсън, Лампард, Ленън, Милнър, Паркър, Уолкот, Райт-Филипс. Подредени са по азбучен ред (естествено в английския език). От тях по правило трябва да отпаднат 4 човека. Може и да са три, но само при положение, че Капело реши да отпътува за ЮАР с едва трима нападатели, което ще е грешка и не вярвам той да я допусне.


Разделението в халфовата линия може спокойно да е на две части - флангови и вътрешни полузащитници. Първата група е съставена от Уолкот, Джо Коул, Джерард (защото той при Капело е действал преимуществено в лявата зона), Ленън, Райт-Филипс и Джонсън. Това са 6 души, от които трябва да останат четирима. За мен ще отпаднат последните двама. Друг е въпросът дали Капело няма да поиска да ползва Джерард и в центъра и тогава може да се освободи едно място за Джонсън примерно. Но доколкото съм следил Мистър Фабио той едва ли рискува много. В центъра пък са Лампард, Бари, Хъдълстоун, Карик, Милнър и Паркър. Тук в категорията на Джерард е Милнър, т.е. той може да действа и на фланга, което е добре като стратегия. И поради това ми се струва, че играчът на Астън Вила ще остане. Жалкото е, че той изглежда физически съсипан и играе на едва 40% от възможностите си. Поне така изглеждаше срещу Мексико. А продължавам да съм голям почитател на Паркър, но двама измежду него, Карик и Хъдълстоун ще отпаднат. Не мога да кажа кои ще са обаче. Или поне не преди мача с Япония.


Нападението

С Головия си коефициент тук е ясно, че титуляри ще са Рууни и Крауч, а техни копия от пейката ще са Дефоу и Хески. Двойките може и да се разменят във вариант Рууни-Хуски и Дефоу-Крауч, но не и Хески-Крауч и Рууни-Дефоу. Въпреки всички голове, които вкара Бент е обречен да си тръгне, защото капело действа по схемата „избирам най-добрия отбор, а не най-добрия сбор от индивидуалности". А Бент би могъл да играе заедно с някои от високите футболисти, което го прави трети избор на Рууни и Дефоу.

Какво да очакваме от Англия?

В момента не очаквам нищо. Винаги съм твърдял, че за спечелването на световната титла имаш нужда от огромна доза късмет по пътя си. Доказателствата са много и няма нужда да ги споменавам. Никой не може да каже дали англичаните ще имат тази доза. Историята по-скоро ни учи, че е далеч по-възможно да се случи обратното. Другият фактор, който е извън терена е дисциплината. За нея съм склонен да вярвам, че ще я има. Така че единственото, което бих казал е, че на този етап шансовете са по-големи отколкото във всяко друго първенство след 1990 година.