В последните няколко дни отговорих на толкова въпроси за Манчестър Сити, че е съвсем нормално да напиша и текст за отбора. Първо искам да кажа няколко важни неща. Нямам за цел да давам оценка на началото на Роберто Манчини, нито да правя какъвто и да е задълбочен анализ на играта. Това е невъзможно да се види за три седмици при това срещу тези съперници. И все пак има неща, които са интересни. Така че по-скоро реших да оставя въпроси и теми, които тепърва ще следя. Между другото повечето от нещата вече съм ги казвал в отговори на въпроси в сайта или коментари по телевизията, така че тук просто ще ги обобщя, за да дадат основа на бъдещи текстове по темата.
Промяната в стила на играта
Първоначалното усещане за представянето на отбора след смяната на Марк Хюз с Роберто Манчини е за повече стабилност в дефанзивен план. Гледайки всеки от двубоите ясно се забелязва една тенденция. Тимът използва четирима защитници и пред тях други двама опорни полузащитници, които носят изключителна сигурност в отбрана, защото рядко някой от тях стига до противниковото наказателно поле. Те просто липсват в предни позиции. В редки случаи, може би по навик Гарет Бари се оказва там, но това е по-скоро изключение, което потвърждава правилото. По този начин се постига спокойствие, че дори топката да бъде загубена, контраатаката на противника ще бъде посрещната спокойно. Найджъл де Йонг и Гарет Бари са хората пред четворката бранители. Има и още нещо. Крайните защитници не се включват активно в атаките, както бе при Хюз. Ще съм много любопитен, когато Бридж се върне дали това ще е така, защото една от характерните черти на неговия стил са точно тези включвания. Но в момента крайните бранители си седят в зоните.
Това е основа на тактическата стратегия на Манчини. Благодарение на нея се постига две други неща. Първото е, че офанзивните играчи имат свободата да правят каквото си искат в нападение. Обичайно това са двама флангови футболисти, един чист нападател и един човек зад гърба му. Тези 4 души имат свободата да си сменят позициите, да бият удари и изобщо всичко, което е необходимо да се отбележи гол. Не се страхуват, че при грешка ще последва ужасна контраатака, защото зад гърба им по правило има 6 човека и вратар. Това е достатъчно в почти всички случаи. Важно е да добавим, че във всеки двубой играч, който действа преимуществено с ляв крак като Мартин Петров е поставян на десния фланг и обратно - човек със силен десен на лявото крило. Причината е във възможността те да навлизат навътре към противниковата врата и да стрелят, а да не са типичните крила. Освен това обаче има и още нещо - противникът е изкушен да влезе в половината на Манчестър Сити и да се отвори. Дори тимове като Уулвърхямптън, Блекбърн, Стоук Сити, даже и Мидълзбро не могат да устоят на това. И това се случва, заради онези шест човека, които стоят около централната линия или направо в своето поле. Така противниците на Сити имат пространство да изнесат топката, не са жестоко атакувани в своята половина, а чак в центъра. Така пък се освобождава място за въпросните четирима играчи на „гражданите", когато топката бъде отнета. Това е типична контраатакуваща игра.
Сравнението с резултатите на Марк Хюз
Естествено всичко това е на базата на 4 мача, които не са мерило. Все още предстои да видим дали ще е толкова ефективна играта и в останалите мачове. Разликата с облика на Сити при Марк Хюз е липсата на риск от контраатаките на съперника. Това е стратегия, която е добра за двубои срещу отборите от втората половина на класирането. Предстои да видим дали ще работи и срещу тези от топ 6. Защото Хюз победи Челси, два пъти Арсенал, направи равенство на терените на Астън Вила и Ливърпул, загуби нещастно от Манчестър Ю. Но пък се провали срещу така наречените по-слаби отбори у дома. Аз все още не бих обобщавал, че при Манчини отборът е различен, заради един простичък факт - и под ръководството на Хюз бяха победени Уулвърхямптън и Блекбърн без да се допусне гол. Този сезон Сити с уелсеца начело не игра срещу Стоук Сити, но през миналия с далеч по-малък потенциал от настоящия, „гражданите спечелиха у дома с 3:0, което ме кара да мисля, че и сега щяха да победят „грънчарите". Напомням, че в началото на сезона Хюз направи серия от 4 поредни успеха, като част от нея бяха мачове точно с тези съперници - Уулвс и Блекбърн. С това искам да покажа защо все още не обявявам за бляскаво началото на Роберто Манчини. Ако италианецът отстрани Юнайтед в Карлинг Къп и се представи на „Олд Трафорд" по-добре от тима, ръководен от Хюз, тогава вече този анализ ще е различен.
Стратегията на шефовете и програмата на отбора
Преди да бъде уволнен Марк Хюз имаше достатъчно дълго време спекулации за отстраняването му. Те започнаха още през лятото. Оказа се, че решението за смяната е било взето след мача на Манчестър Сити с Хъл Сити, който бе на 28 ноември. Самата смяна дойде на 19 декември, което е 20 дни по-късно. Решението е било продиктувано според слуховете от две причини:
- Манчини да се запознае добре със състава в хода на тези 20 дни, от които 14 е прекарал в дома на един от шефовете на Сити, гледайки видео и контактувайки с него.
- да преминат тежките двубои на Манчестър Сити с Арсенал за Карлинг Къп, Челси за първенство, гостуването на Тотнъм в Лигата.
Оставям встрани моралната страна на въпроса. За мен шефовете на клуба не постъпиха честно, но това е лукс, който в съвременния футбол рядко хората си позволяват да имат. Но извън морала трябва да похвалим за проницателността шефовете на Сити. Да пуснеш Манчини последователно срещу Арсенал (макар и срещу втория състав на тима в Карлинг Къп), после Челси и Тотнъм, та дори и Съндърланд, който е сред добре представящите се тимове в лигата и е в топ 10 не е най-доброто решение за дебют в английския футбол. Поредицата Стоук Сити у дома, Уулвърхямптън като гост, после Блекбърн у дома, а по времето на промяната вече бе ясно, че ще се гостува и на второразредния този сезон Мидълзбро в ФА Къп, изглежда доста по-лесно. И е факт, че Манчини натрупа самочувствие, а и отборът увереност под негово ръководство.
Малко сметки
Сега да видим какво предстои в Лигата и ФА Къп. Гостуване на Евертън, гостуване на Скънторп в ІV кръг на ФА Къп, Портсмут у дома, Хъл Сити навън, Болтън у дома, Стоук Сити като гост. Домакинският двубой срещу Ливърпул е на 21 февруари. Ако върнем лентата назад, Манчини бе назначен на 19 декември, което означава два месеца време до първия много сериозен мач. Чудесен меден месец, бих казал аз и пак бих поздравил за циничната, но практична стратегия шефовете на Сити.
Освен това нека пак застанем във времето на днешния ден - 13 януари и се опитаме да гледаме само Висшата Лига. Тимът е изиграл до този момент 20 мача. Остават още 18. „Гражданите" заемат четвъртото място с равен брой мачове с Тотнъм (спрямо шпорите имат точка преднина), Астън Вила (три точки преднина) и Ливърпул (5 точки преднина). Освен всичко останало всеки от директните мачове през втората половина от сезона за Манчестър Сити е у дома срещу тези съперници. Гостуванията в Лигата са на Евертън, Хъл Сити, Стоук Сити, Челси, Съндърланд, Фулъм, Бърнли, Арсенал и Уест Хям. Има поне 5, които изглеждат напълно възможни за спечелване. Само тези на Челси и Арсенал изглеждат трудни, но с контраатакуващия стил на състава, който ще се развива не би следвало да са нещо страшно. Освен споменатите три отбора, които са преки съперници за третото място, Сити приема у дома последователно Портсмут, Болтън (след това са двубоите с Ливърпул и Тотнъм), Уигън, Бирмингам, Манчестър Ю (след това е срещата с Астън Вила) и накрая Евертън. На практика единствено сблъсъкт с Манчестър Ю изглежда тежък извън онези споменати три срещи, които са си задължителни за печелене.
Между другото Мартин Петров през лятото ще става свободен агент, защото договорът му изтича. Поне такава е моята информация, не гарантирам да е 100-процентова. Което означава, че още сега може да преговаря с други тимове. Но той ще иска да остане в Сити, ако бъде оценяван и ако му се предоставя шанс за изява. Засега това става, а и той е единственият флангови играч с ляв крак в тима, което не е без значение при тактическата стратегия, която виждаме от Манчини. Но въпросът е дали италианецът ще разчита на него в дългосрочен план. Това зависи от евентуалното предложение за нов договор и дискусиите за него. Така че и това е нещо, върху което си заслужава да се помисли.
Значението на Карлинг Къп
Стигам и да Карлинг Къп. На всеки отбор в позицията на Манчестър Сити е необходим трофей. А за харчилия огромни суми до този момент тим на „гражданите" той е наложителен. Проблемът е, че точно в момента два сблъсъка с Манчестър Ю са абсолютно излишни с оглед на дългосрочната стратегия на клуба - влизане в четворката. Но няма как да бъдат оставени без последствие, защото са градски дербита и то срещу шампиона. За мен ще е интересно как ще изглежда отбора в тях, а не дали ще ги спечели. Естествено и второто има огромно значение, защото е гаранция за „Уембли", финал в купа, позабравени емоции за феновете и дори шанс за трофей. От друга страна Сити няма участие в Европа, което улеснява нещата значително. Предполагам, че дори и в ФА Къп съставът ще търси максимално добри резултати.
Остава естествено и чисто психологическия проблем. Защото сега говорим за серия от 4 поредни мача с победи. Ама били срещу слаби отбори. Голяма работа! Нали са четири поредни победи. Докато при загуба в този сблъсък на Манчестър, това вече ще развали серията и тогава същите резултати няма да се приемат като толкова значими. Ще се промени психологическия климат около отбора, дори и анализите на хора като мен. Така че тези две срещи са важни за бъдещето на Сити. И в този контекст ми се струва, че победата над Арсенал в четвъртфинала за Карлинг Къп бе единствената, на която собствениците не са се зарадвали много. Защото голямата цел този сезон не е трофей, а място в четворката. Е, ако се изпълнят и двете няма да е лошо, но при всички положения купа на Лигата и пето място ще са провал. Така че Манчини е пред тежък период от време, който без този полуфинал можеше да използва за подготовка на тима си пролетта.
Извод
Аз не искам да казвам сега дали Манчини е стартирал блестящо. Така показват резултатите, но те не са пълна гаранция, че наистина всичко е прекрасно. От друга страна едва ли може да ес иска нещо повече от мениджъра на този етап. Не искам и да се връщам на моралната страна на нещата спрямо Марк Хюз. Това вече е стара тема. Аз не смятам, че действията спрямо него бяха честни, но сега поглеждайки нещата от гледна точка на интересите на клуба може би шефовете са взели правилното решение.
Факт е обаче нещо друго, което аз бих посочил въз основа на моментното класиране във Висшата лига и програмата на отборите:
МАНЧИНИ ИМА НАПЪЛНО РЕАЛЕН ШАНС ДА СТАНЕ ЧЕТВЪРТИ. ЗАДЪЛЖЕН Е ДА ГО ПОСТИГНЕ. ВСИЧКО ОСТАНАЛО ЩЕ Е ПРОВАЛ.
Така че нека видим дали ще стане! Аз го пожелавам на феновете на Сити, много повече на Мартин Петров, по-малко и на Манчини, но не и на шефовете на клуба. Аз обаче продължавам да смятам, че там ще е Ливърпул и топ 4 ще оцелее и този сезон.
Източник: Premiership.bg
Промяната в стила на играта
Първоначалното усещане за представянето на отбора след смяната на Марк Хюз с Роберто Манчини е за повече стабилност в дефанзивен план. Гледайки всеки от двубоите ясно се забелязва една тенденция. Тимът използва четирима защитници и пред тях други двама опорни полузащитници, които носят изключителна сигурност в отбрана, защото рядко някой от тях стига до противниковото наказателно поле. Те просто липсват в предни позиции. В редки случаи, може би по навик Гарет Бари се оказва там, но това е по-скоро изключение, което потвърждава правилото. По този начин се постига спокойствие, че дори топката да бъде загубена, контраатаката на противника ще бъде посрещната спокойно. Найджъл де Йонг и Гарет Бари са хората пред четворката бранители. Има и още нещо. Крайните защитници не се включват активно в атаките, както бе при Хюз. Ще съм много любопитен, когато Бридж се върне дали това ще е така, защото една от характерните черти на неговия стил са точно тези включвания. Но в момента крайните бранители си седят в зоните.
Това е основа на тактическата стратегия на Манчини. Благодарение на нея се постига две други неща. Първото е, че офанзивните играчи имат свободата да правят каквото си искат в нападение. Обичайно това са двама флангови футболисти, един чист нападател и един човек зад гърба му. Тези 4 души имат свободата да си сменят позициите, да бият удари и изобщо всичко, което е необходимо да се отбележи гол. Не се страхуват, че при грешка ще последва ужасна контраатака, защото зад гърба им по правило има 6 човека и вратар. Това е достатъчно в почти всички случаи. Важно е да добавим, че във всеки двубой играч, който действа преимуществено с ляв крак като Мартин Петров е поставян на десния фланг и обратно - човек със силен десен на лявото крило. Причината е във възможността те да навлизат навътре към противниковата врата и да стрелят, а да не са типичните крила. Освен това обаче има и още нещо - противникът е изкушен да влезе в половината на Манчестър Сити и да се отвори. Дори тимове като Уулвърхямптън, Блекбърн, Стоук Сити, даже и Мидълзбро не могат да устоят на това. И това се случва, заради онези шест човека, които стоят около централната линия или направо в своето поле. Така противниците на Сити имат пространство да изнесат топката, не са жестоко атакувани в своята половина, а чак в центъра. Така пък се освобождава място за въпросните четирима играчи на „гражданите", когато топката бъде отнета. Това е типична контраатакуваща игра.
Сравнението с резултатите на Марк Хюз
Естествено всичко това е на базата на 4 мача, които не са мерило. Все още предстои да видим дали ще е толкова ефективна играта и в останалите мачове. Разликата с облика на Сити при Марк Хюз е липсата на риск от контраатаките на съперника. Това е стратегия, която е добра за двубои срещу отборите от втората половина на класирането. Предстои да видим дали ще работи и срещу тези от топ 6. Защото Хюз победи Челси, два пъти Арсенал, направи равенство на терените на Астън Вила и Ливърпул, загуби нещастно от Манчестър Ю. Но пък се провали срещу така наречените по-слаби отбори у дома. Аз все още не бих обобщавал, че при Манчини отборът е различен, заради един простичък факт - и под ръководството на Хюз бяха победени Уулвърхямптън и Блекбърн без да се допусне гол. Този сезон Сити с уелсеца начело не игра срещу Стоук Сити, но през миналия с далеч по-малък потенциал от настоящия, „гражданите спечелиха у дома с 3:0, което ме кара да мисля, че и сега щяха да победят „грънчарите". Напомням, че в началото на сезона Хюз направи серия от 4 поредни успеха, като част от нея бяха мачове точно с тези съперници - Уулвс и Блекбърн. С това искам да покажа защо все още не обявявам за бляскаво началото на Роберто Манчини. Ако италианецът отстрани Юнайтед в Карлинг Къп и се представи на „Олд Трафорд" по-добре от тима, ръководен от Хюз, тогава вече този анализ ще е различен.
Стратегията на шефовете и програмата на отбора
Преди да бъде уволнен Марк Хюз имаше достатъчно дълго време спекулации за отстраняването му. Те започнаха още през лятото. Оказа се, че решението за смяната е било взето след мача на Манчестър Сити с Хъл Сити, който бе на 28 ноември. Самата смяна дойде на 19 декември, което е 20 дни по-късно. Решението е било продиктувано според слуховете от две причини:
- Манчини да се запознае добре със състава в хода на тези 20 дни, от които 14 е прекарал в дома на един от шефовете на Сити, гледайки видео и контактувайки с него.
- да преминат тежките двубои на Манчестър Сити с Арсенал за Карлинг Къп, Челси за първенство, гостуването на Тотнъм в Лигата.
Оставям встрани моралната страна на въпроса. За мен шефовете на клуба не постъпиха честно, но това е лукс, който в съвременния футбол рядко хората си позволяват да имат. Но извън морала трябва да похвалим за проницателността шефовете на Сити. Да пуснеш Манчини последователно срещу Арсенал (макар и срещу втория състав на тима в Карлинг Къп), после Челси и Тотнъм, та дори и Съндърланд, който е сред добре представящите се тимове в лигата и е в топ 10 не е най-доброто решение за дебют в английския футбол. Поредицата Стоук Сити у дома, Уулвърхямптън като гост, после Блекбърн у дома, а по времето на промяната вече бе ясно, че ще се гостува и на второразредния този сезон Мидълзбро в ФА Къп, изглежда доста по-лесно. И е факт, че Манчини натрупа самочувствие, а и отборът увереност под негово ръководство.
Малко сметки
Сега да видим какво предстои в Лигата и ФА Къп. Гостуване на Евертън, гостуване на Скънторп в ІV кръг на ФА Къп, Портсмут у дома, Хъл Сити навън, Болтън у дома, Стоук Сити като гост. Домакинският двубой срещу Ливърпул е на 21 февруари. Ако върнем лентата назад, Манчини бе назначен на 19 декември, което означава два месеца време до първия много сериозен мач. Чудесен меден месец, бих казал аз и пак бих поздравил за циничната, но практична стратегия шефовете на Сити.
Освен това нека пак застанем във времето на днешния ден - 13 януари и се опитаме да гледаме само Висшата Лига. Тимът е изиграл до този момент 20 мача. Остават още 18. „Гражданите" заемат четвъртото място с равен брой мачове с Тотнъм (спрямо шпорите имат точка преднина), Астън Вила (три точки преднина) и Ливърпул (5 точки преднина). Освен всичко останало всеки от директните мачове през втората половина от сезона за Манчестър Сити е у дома срещу тези съперници. Гостуванията в Лигата са на Евертън, Хъл Сити, Стоук Сити, Челси, Съндърланд, Фулъм, Бърнли, Арсенал и Уест Хям. Има поне 5, които изглеждат напълно възможни за спечелване. Само тези на Челси и Арсенал изглеждат трудни, но с контраатакуващия стил на състава, който ще се развива не би следвало да са нещо страшно. Освен споменатите три отбора, които са преки съперници за третото място, Сити приема у дома последователно Портсмут, Болтън (след това са двубоите с Ливърпул и Тотнъм), Уигън, Бирмингам, Манчестър Ю (след това е срещата с Астън Вила) и накрая Евертън. На практика единствено сблъсъкт с Манчестър Ю изглежда тежък извън онези споменати три срещи, които са си задължителни за печелене.
Между другото Мартин Петров през лятото ще става свободен агент, защото договорът му изтича. Поне такава е моята информация, не гарантирам да е 100-процентова. Което означава, че още сега може да преговаря с други тимове. Но той ще иска да остане в Сити, ако бъде оценяван и ако му се предоставя шанс за изява. Засега това става, а и той е единственият флангови играч с ляв крак в тима, което не е без значение при тактическата стратегия, която виждаме от Манчини. Но въпросът е дали италианецът ще разчита на него в дългосрочен план. Това зависи от евентуалното предложение за нов договор и дискусиите за него. Така че и това е нещо, върху което си заслужава да се помисли.
Значението на Карлинг Къп
Стигам и да Карлинг Къп. На всеки отбор в позицията на Манчестър Сити е необходим трофей. А за харчилия огромни суми до този момент тим на „гражданите" той е наложителен. Проблемът е, че точно в момента два сблъсъка с Манчестър Ю са абсолютно излишни с оглед на дългосрочната стратегия на клуба - влизане в четворката. Но няма как да бъдат оставени без последствие, защото са градски дербита и то срещу шампиона. За мен ще е интересно как ще изглежда отбора в тях, а не дали ще ги спечели. Естествено и второто има огромно значение, защото е гаранция за „Уембли", финал в купа, позабравени емоции за феновете и дори шанс за трофей. От друга страна Сити няма участие в Европа, което улеснява нещата значително. Предполагам, че дори и в ФА Къп съставът ще търси максимално добри резултати.
Остава естествено и чисто психологическия проблем. Защото сега говорим за серия от 4 поредни мача с победи. Ама били срещу слаби отбори. Голяма работа! Нали са четири поредни победи. Докато при загуба в този сблъсък на Манчестър, това вече ще развали серията и тогава същите резултати няма да се приемат като толкова значими. Ще се промени психологическия климат около отбора, дори и анализите на хора като мен. Така че тези две срещи са важни за бъдещето на Сити. И в този контекст ми се струва, че победата над Арсенал в четвъртфинала за Карлинг Къп бе единствената, на която собствениците не са се зарадвали много. Защото голямата цел този сезон не е трофей, а място в четворката. Е, ако се изпълнят и двете няма да е лошо, но при всички положения купа на Лигата и пето място ще са провал. Така че Манчини е пред тежък период от време, който без този полуфинал можеше да използва за подготовка на тима си пролетта.
Извод
Аз не искам да казвам сега дали Манчини е стартирал блестящо. Така показват резултатите, но те не са пълна гаранция, че наистина всичко е прекрасно. От друга страна едва ли може да ес иска нещо повече от мениджъра на този етап. Не искам и да се връщам на моралната страна на нещата спрямо Марк Хюз. Това вече е стара тема. Аз не смятам, че действията спрямо него бяха честни, но сега поглеждайки нещата от гледна точка на интересите на клуба може би шефовете са взели правилното решение.
Факт е обаче нещо друго, което аз бих посочил въз основа на моментното класиране във Висшата лига и програмата на отборите:
МАНЧИНИ ИМА НАПЪЛНО РЕАЛЕН ШАНС ДА СТАНЕ ЧЕТВЪРТИ. ЗАДЪЛЖЕН Е ДА ГО ПОСТИГНЕ. ВСИЧКО ОСТАНАЛО ЩЕ Е ПРОВАЛ.
Така че нека видим дали ще стане! Аз го пожелавам на феновете на Сити, много повече на Мартин Петров, по-малко и на Манчини, но не и на шефовете на клуба. Аз обаче продължавам да смятам, че там ще е Ливърпул и топ 4 ще оцелее и този сезон.
Източник: Premiership.bg
0 коментара:
Публикуване на коментар