Реал Мадрид - Лион

Реал Мадрид в началото на сезона афишираха като основна своя цел спечелването на Шампионската Лига през настоящата кампания, но за целта Мадридчани трябва първо да заличат дефицита от 0:1 след първият мач между двата отбора и да преодолеят превърналите се в проклятие за тях 1/8 финали. Една фаза, която Белият балет не е преминавал от вече далечният сезон 2003/2004, но която изглежда напълно постижима към настоящият момент.

Цялата прогноза тук: Реал - Лион

Анализи Англия Висша лига

През миналата седмица Портсмут спечели на терена на Бърнли с 2:1 във Висшата лига и по един любопитен начин доказа, че играта на състава е добра, но късметът често им убягва. В момента, когато пиша този текст, Висшата Лига все още не е потвърдила наказанието от 9 точки, което трябва да бъде наложено на състава, заради влизането им в администрация. Днес има среща между представители на клуба и шефовете на Лигата, за да се дискутира въпроса с отнемането на точки. Ще е интересно какво предвид имат в Портсмут, защото правилото е изключено да бъде заобиколено, а от южният бряг твърдят, че ще се борят да не им отнемат актива. Единственото, което ми идва като вариант в главата е въпросната сделка да бъде описана като смяна на собствеността, а не като влизане в администрация. Това би могло да стане макар и доста сложно, но не съм убеден какво точно ще кажат юристите по въпроса.

Иначе срещата е от огромно значение за Портсмут, защото би им осигурила класиране на Уембли, където финансовите приходи от един полуфинал биха били значими за клуба и неговото оцеляване. В този смисъл ФА Къп има сериозно значение за състава. Същото обаче може да се каже и за Бирмингам само че в този състав от значение е постигането на успех в целия турнир, който ще легитимира новия собственик и ще постави добри основи за следващия сезон. Между другото играта на тима, ръководен от Алекс Маклийш е типична за турнирен състав - малко голове и победи с по едно попадение. Между другото Бирмингам победи много трудно Портсмут в единствения им двубой в Лигата този сезон. Голът бе от дузпа на Макфадън за 1:0 в 90-а минута, като през август Дейвид Джеймс бе излъган от Себастиан Ларсон и шведът много умно си изпроси дузпа. Само че тогава нито Бирмингам играеше силно, нито пък Портсмут бе толкова зле, а и двубоят бе на „Сейнт Андрюз". Сега с Авраам Грант домакините действат добре на терена, но се провалят с една или две индивидуални грешки. Ако те бъдат махнати Помпи може да спечели дори този двубой.

Всъщност идеята, че мачът може да завърши с успех на домакините, минава и през факта, че Бирмингам сякаш не е онзи отбор, който пишеше клубни рекорди. През календарната 2010 година в Лигата съставът има две победи с по един гол разлика (между другото всичките им успехи за сезона са с едно попадение преднина), а в останалите пет срещи има 3 загуби и две равенства. Не бих казал, че и програмата им в този момент е толкова тежка, така че поне за мен има известен спад в представянето им. Това бе напълно нормално и очаквано предвид факта, че отборът е новак в дивизията и едва ли може да продължи да прави само успешни срещи. Това е периодът, когато трябваше да се намесят новите хора в клуба, които Маклийш взе през зимата. Те трябваше да осигурят свежест и разнообразие, но не се получава. От друга страна да са в топ 10 при положение, че са нов отбор за лигата е достатъчно силно постижение, така че сега им остава да отидат и до „Уембли" поне за полуфинал. Между другото двата състава играят един срещу друг и в лигата през седмицата при това на същия стадион, което е интересно като факт.

Лондонското дерби между Фулъм и Тотнъм предлага интрига, заради контузиите в състава на „шпорите" и сравнително доброто постоянство в играта на „котиджърс". Преди два месеца например щях да съм абсолютно убеден, че Тотнъм ще спечели. От тима на „шпорите" ще липсват обаче доста играчи главно в средата на терена - Дейвид Бентли, Джърмейн Джинъс, Том Хъдълстоун няма да са в средата на терена, което е проблем. Аарън Ленън също няма да е в игра. Фланговете обаче няма да пострадат толкова, защото там Модрич и Кранчар, заедно с Бейл в лявата зона ще бъдат ефективни. Въпросът е какво ще стане в средата, защото двойката Паласиос-Хъдълстоун бе невероятна. Много пъти съм говорил за нея, така че сега няма да се спирам в детайли. В този случай обаче дори и заместник на Хъдълстоун няма, защото липсва и Джинъс. Йонес Кабул бе използван на неговото място, но той няма подобна ефективност. Играл е и като бранител и като полузащитник, но ми се струва, че тази зона ще е слабото място за Тотнъм.

От другата страна Фулъм няма загуба вече в 8 поредни мача във всички турнири, което е белег за постоянство в играта им. В предходните им 7 срещи на „Крейвън котидж", тимът има 5 победи, като загуби от вила с 0:2 и завърши наравно с Тотнъм - 0:0. Освен това „котиджърс" запазиха вратата си от голове в 4 от предишните 5 срещи, което е типично за тяхното представяне и говори за прекрасна форма, която през миналия сезон им спечели доста слава на неприятен отбор. Не мога да кажа какво ще се случи в тази среща, но ми се струва, че равенството изглежда много вероятно.

Пет важни мача за бъдещето на бенитесовия Ливърпул

Няма как да се пропусне темата за Ливърпул. Само че този път нямам намерение да говоря изцяло за Бенитес. Казал съм всичко, което мога за него, а той определено не е направил нещо ново в последните три месеца. Сега става дума за Ливърпул, за клуба, а не за мениджъра. Двете неща са различни.

Битката за четвъртото място

В предишни години е ставало дума за значението на четвъртото място за бъдещето на даден клуб. Арсенал бе в подобна ситуация миналия сезон и от счетоводните сметки тогава ставаше ясно, че отборът няма да пострада сериозно от завършването извън топ 4. Причината е, че бюджетът на „артилеристите" в последните 5 години се прави на базата на класиране на пето място и всичко като постижение над това се очертава като „добро стечение на обстоятелствата". При Ливърпул финансовите планове се правят на базата на сигурно влизане в Шампионската Лига.

Ето няколко важни проблемни пункта за финансовото положение на Ливърпул:

1. Дълговете на клуба са достатъчно големи, за да не позволяват спокойно да се правят значими трансфери. Липсата на голям стадион не позволява съответно да се увеличи оборота на клуба, а нивото на задълженията не е малко. Така че на практика трудно ще има огромен финансов ресурс за нови играчи при логично или пазарно съобразено поведение на собствениците.

2. Построяването на новия стадион също е задължително. А то определено ще глътне доста инвестиции. Вече има назначен и работещ мениджърски екип, който движи проекта.

3. Клаузата в договора на Торес. Липсата на испанския централен нападател винаги оказва влияние. Тук не говоря за Джерард, защото съм убеден, че той няма да напусне „Анфилд" до края на кариерата си. Торес обаче би могъл да се махне, при това за сума, която съвсем няма да е голяма според клауза в договора му, която позволява да направи трансфер, ако Ливърпул не играе в Шампионската Лига. Тогава пак бюджетът ще пострада.

4. Мениджърът на Ливърпул предпочита да работи с готови играчи, които да купи от други тимове, вместо да развие свои кадри от школата. Оправданието, че нямало подходящи не е сериозно при положение, че са минали вече 6 години. Има и един факт, който си остава скрит за масовата аудитория - Ливърпул има проблем с регистрацията на играчи за Шампионската лига, поради което бе продаден и Хупиа. Заради правилото за „домашно тренирани играчи" финландецът не можеше да получи регистрация. А догодина броят на въпросните футболисти ще се увеличи от 4 на 6 човека. Така че проблемът ще се задълбочи.

5. Напускането на Шампионската Лига още в груповата фаза този сезон също лишава клуба от поне 30% от потенциалните приходи от турнира, които можеше да бъдат взети. Завършването извън четворката във Висшата лига също коства пари, макар и не чак толкова много. Това само показва, че дори и стартът на лятото ще е от по-ниско финансово равнище за клуба.

Без да продължавам този списък мога да кажа, че завършването в четворката е от огромно значение за Ливърпул. Между другото, ако пак опитаме да сравняваме пак с Арсенал, трябва да отбележим, че никой още не е излязъл да каже, че Ливърпул може да си позволи да е пети в класирането. Добавям и обявената публично от Бенитес „гаранция, че отборът ще е четвърти". Изводът е съвсем ясен и простичък - Ливърпул трябва да е в Шампионската Лига задължително и догодина. Иначе проблемите ще са огромни. Аз бих използвал определението катастрофа. Не за Бенитес, а за Ливърпул.

Пътя на парите

Съвсем ясно е, че Бенитес ще трябва да напусне, ако не е в четворката. При това сам въз основа на условията по своята публична словесна „гаранция". Аз съм безкрайно любопитен дали има човек, който да зададе въпроса на собствениците на Ливърпул дали в договора на испанеца има клауза, която касае подобен сценарий. Не съм специалист в областта на трудовото законодателство. Обаче нека се замислим. Ако има клауза за неустойка при уволнение, сигурно има и други неустойки. Какви са те? Това е интересно. Най-нормалното нещо би било да има и част от договора, която да касае евентуално отпадане от четворката в първенството или невлизане в груповата фаза на Шампионската лига. Защото това е най-голямата опасност за клуба. Американците може да не са най-разумните собственици на футболен клуб, които сме виждали, но по отношение на договорите предполагам, че са перфектни. Ако е така, то онова публично изказване на Бенитес за гаранцията придобива смисъл.

И тук стигаме до едно изявление, което бе цитирано на Острова. Конкретните думи на Хикс са „The summer window will be big". Буквалният превод е „летният прозорец ще е голям". Интересно! Колкото и странно да звучи аз вярвам на собствениците при подобни изявления. Както и им вярвах, когато твърдяха, че са дали 128 милиона повече за издръжката на Ливърпул, отколкото клубът сам е изкарал. Защото това са числа, които могат да се проверят. Но си задавам следния простичък въпрос: Защо през лятото на 2010? Защо бе необходимо да се чака една година, когато можеше още миналото лято тимът да бъде подкрепен с подобна финансова инжекция? Да се добави класа към състава и да се увеличат шансовете за титлата. Ливърпул се бе изравнил с Манчестър Ю миналата пролет, „мърсисайдци" бяха силен конкурент на „червените дяволи". Но балансът на трансферите бе само 6 милиона разлика между купените футболисти и продадените. Този баланс между другото вече е изравнен с продажбата на Досена и Воронин. Взимането на Макси не е струвало и пени извън бъдещите разходи за заплатата му.

Създава се впечатление, че собствениците на Ливърпул не желаят Бенитес да им харчи парите. Ако се върнем назад във времето за последните три години, нетният разход на Ливърпул за играчи е около 13 милиона паунда. Това рязко контрастира на сумите в първите три години на Бенитес на Анфилд, когато той разполагаше с общо около 70 милиона нетно (това е разликата между купени и продадени играчи за сезоните 2004-2005, 2005-2006 и 2006-2007). Така че думите за Голямото Лято може и да означават нещо съвсем друго. Аз поне ги разбирам по различен начин и това е първата индикация, че американците искат да се разделят с Бенитес. Защото настоящото положение им дава основание да го направят, въпреки обичта на феновете към испанеца. Да се завърши извън топ 4 не е в стандартите на Ливърпул и ако се случи дори и те идва ли биха застанали много убедено зад испанеца.

Шансовете на Ливърпул

Спирам със сметките и аргументите в стил „ако нещо стане". В последните седмици обаче възникна въпроса защо аз смятам, че топ 4 ще се запази. Така че съм длъжен да обясня първо това. Личното ми мнение е, че за да спечелиш определена цел в едно първенство, което е от 38 кръга се изисква много повече от класа в играта на един отбор. Според клишето това е маратон, а не спринт. Даден тим може да има предимство в една част от сезона, но в друга ще има проблеми. И въпросът е как се справя в тежките серии. Сега нека кажем нещо за настоящото положение. Ливърпул едва ли може да играе по-слабо отколкото сега. Вярно е, че има и друго правило, според което никога не трябва да казваме никога, но наистина не ми се вярва това да е възможно. Но дори и в такава криза, „червените" са на 5 точки от четвъртото място, което съвсем не е толкова голяма разлика. Така че шансовете им не са малки. Следващите 5 мача, в които отборът ще е със сигурност без Торес, вероятно поне в три или четири от тях и без Джерард, а за целия период и без Бенаюн, съперници са Стоук Сити (гост), Тотнъм (дом), Уулвърхямптън (гост), Болтън (дом), Евертън (дом). Това са типичните срещи, в които съставът има навика да губи точки. На практика сега от тях са необходими максимум точки, а в момента е трудно да видим подобна вероятност. Това е решителен период за „мърсисайдци". Пропилеят ли го после няма да могат да се върнат в битката. Миналата година Арсенал се спаси, защото гонеше само Астън Вила. Сега пред хората на Бенитес са цели три тима, от които поне един (а защо не и трите) ще поддържа темпото до края.

Веднага след тази серия следват гостувания на Арсенал и Манчестър Сити. На 21 февруари ще мога с абсолютна сигурност (поне за себе си) да кажа дали Ливърпул ще е в четворката. Ако обаче в края на втория месец от годината, „червените" са на 7 или повече точки от Сити, всичко ще е завършило. Ако се питате защо точно това е границата, ето ви пример. В последните години сме наблюдавали няколко подобни обрата в битката за четвъртото място. Сезон 2005-2006 бе онзи с най-голямата вероятност да има промяна. На 22 февруари 2006, Арсенал изоставаше от Тотнъм с 5 точки, но имаше и мач по-малко. И в края изпревари „шпорите" с огромен късмет. В средата на февруари 2007 пък Евертън водеше на Ливърпул с три точки, но и с мач повече. През февруари 2008 Вила водеше на Арсенал с цели 7 точки при равен брой срещи и пак пропусна възможността да вземе това място. Така че аз поставям границата около тези 7 точки. А и потенциалът на Сити е сериозен, също и на Тотнъм, така че Ливърпул е в сериозна опасност.
В момента няма реален аргумент в полза на достигането на четвъртото място от страна на Ливърпул. Признавам, така е! Обаче не мога да се отърся от усещането, че наблюдаваме най-силните периоди на Манчестър Сити, Тотнъм и Вила и в същото време един от най-слабите възможни на Ливърпул. И тези четири тима изглеждат почти равностойни като точков актив при това положение. Рано или късно мърсисайдци ще се върнат към обичайната си успеваемост. И тогава балансът ще се промени в тяхна полза. И понеже аз все пак не съм от хората, които да казват нещо без никакъв аргумент си мисля, че точно идващите 5 двубоя ще покажат дали това ще се случи. Ако не е така на 21 февруари ще трябва да вдигна ръка и да призная, че съм сбъркал.

Манчестър Сити е вече фаворит за четвъртото място

В последните няколко дни отговорих на толкова въпроси за Манчестър Сити, че е съвсем нормално да напиша и текст за отбора. Първо искам да кажа няколко важни неща. Нямам за цел да давам оценка на началото на Роберто Манчини, нито да правя какъвто и да е задълбочен анализ на играта. Това е невъзможно да се види за три седмици при това срещу тези съперници. И все пак има неща, които са интересни. Така че по-скоро реших да оставя въпроси и теми, които тепърва ще следя. Между другото повечето от нещата вече съм ги казвал в отговори на въпроси в сайта или коментари по телевизията, така че тук просто ще ги обобщя, за да дадат основа на бъдещи текстове по темата.

Промяната в стила на играта

Първоначалното усещане за представянето на отбора след смяната на Марк Хюз с Роберто Манчини е за повече стабилност в дефанзивен план. Гледайки всеки от двубоите ясно се забелязва една тенденция. Тимът използва четирима защитници и пред тях други двама опорни полузащитници, които носят изключителна сигурност в отбрана, защото рядко някой от тях стига до противниковото наказателно поле. Те просто липсват в предни позиции. В редки случаи, може би по навик Гарет Бари се оказва там, но това е по-скоро изключение, което потвърждава правилото. По този начин се постига спокойствие, че дори топката да бъде загубена, контраатаката на противника ще бъде посрещната спокойно. Найджъл де Йонг и Гарет Бари са хората пред четворката бранители. Има и още нещо. Крайните защитници не се включват активно в атаките, както бе при Хюз. Ще съм много любопитен, когато Бридж се върне дали това ще е така, защото една от характерните черти на неговия стил са точно тези включвания. Но в момента крайните бранители си седят в зоните.

Това е основа на тактическата стратегия на Манчини. Благодарение на нея се постига две други неща. Първото е, че офанзивните играчи имат свободата да правят каквото си искат в нападение. Обичайно това са двама флангови футболисти, един чист нападател и един човек зад гърба му. Тези 4 души имат свободата да си сменят позициите, да бият удари и изобщо всичко, което е необходимо да се отбележи гол. Не се страхуват, че при грешка ще последва ужасна контраатака, защото зад гърба им по правило има 6 човека и вратар. Това е достатъчно в почти всички случаи. Важно е да добавим, че във всеки двубой играч, който действа преимуществено с ляв крак като Мартин Петров е поставян на десния фланг и обратно - човек със силен десен на лявото крило. Причината е във възможността те да навлизат навътре към противниковата врата и да стрелят, а да не са типичните крила. Освен това обаче има и още нещо - противникът е изкушен да влезе в половината на Манчестър Сити и да се отвори. Дори тимове като Уулвърхямптън, Блекбърн, Стоук Сити, даже и Мидълзбро не могат да устоят на това. И това се случва, заради онези шест човека, които стоят около централната линия или направо в своето поле. Така противниците на Сити имат пространство да изнесат топката, не са жестоко атакувани в своята половина, а чак в центъра. Така пък се освобождава място за въпросните четирима играчи на „гражданите", когато топката бъде отнета. Това е типична контраатакуваща игра.

Сравнението с резултатите на Марк Хюз

Естествено всичко това е на базата на 4 мача, които не са мерило. Все още предстои да видим дали ще е толкова ефективна играта и в останалите мачове. Разликата с облика на Сити при Марк Хюз е липсата на риск от контраатаките на съперника. Това е стратегия, която е добра за двубои срещу отборите от втората половина на класирането. Предстои да видим дали ще работи и срещу тези от топ 6. Защото Хюз победи Челси, два пъти Арсенал, направи равенство на терените на Астън Вила и Ливърпул, загуби нещастно от Манчестър Ю. Но пък се провали срещу така наречените по-слаби отбори у дома. Аз все още не бих обобщавал, че при Манчини отборът е различен, заради един простичък факт - и под ръководството на Хюз бяха победени Уулвърхямптън и Блекбърн без да се допусне гол. Този сезон Сити с уелсеца начело не игра срещу Стоук Сити, но през миналия с далеч по-малък потенциал от настоящия, „гражданите спечелиха у дома с 3:0, което ме кара да мисля, че и сега щяха да победят „грънчарите". Напомням, че в началото на сезона Хюз направи серия от 4 поредни успеха, като част от нея бяха мачове точно с тези съперници - Уулвс и Блекбърн. С това искам да покажа защо все още не обявявам за бляскаво началото на Роберто Манчини. Ако италианецът отстрани Юнайтед в Карлинг Къп и се представи на „Олд Трафорд" по-добре от тима, ръководен от Хюз, тогава вече този анализ ще е различен.

Стратегията на шефовете и програмата на отбора

Преди да бъде уволнен Марк Хюз имаше достатъчно дълго време спекулации за отстраняването му. Те започнаха още през лятото. Оказа се, че решението за смяната е било взето след мача на Манчестър Сити с Хъл Сити, който бе на 28 ноември. Самата смяна дойде на 19 декември, което е 20 дни по-късно. Решението е било продиктувано според слуховете от две причини:

- Манчини да се запознае добре със състава в хода на тези 20 дни, от които 14 е прекарал в дома на един от шефовете на Сити, гледайки видео и контактувайки с него.
- да преминат тежките двубои на Манчестър Сити с Арсенал за Карлинг Къп, Челси за първенство, гостуването на Тотнъм в Лигата.

Оставям встрани моралната страна на въпроса. За мен шефовете на клуба не постъпиха честно, но това е лукс, който в съвременния футбол рядко хората си позволяват да имат. Но извън морала трябва да похвалим за проницателността шефовете на Сити. Да пуснеш Манчини последователно срещу Арсенал (макар и срещу втория състав на тима в Карлинг Къп), после Челси и Тотнъм, та дори и Съндърланд, който е сред добре представящите се тимове в лигата и е в топ 10 не е най-доброто решение за дебют в английския футбол. Поредицата Стоук Сити у дома, Уулвърхямптън като гост, после Блекбърн у дома, а по времето на промяната вече бе ясно, че ще се гостува и на второразредния този сезон Мидълзбро в ФА Къп, изглежда доста по-лесно. И е факт, че Манчини натрупа самочувствие, а и отборът увереност под негово ръководство.

Малко сметки

Сега да видим какво предстои в Лигата и ФА Къп. Гостуване на Евертън, гостуване на Скънторп в ІV кръг на ФА Къп, Портсмут у дома, Хъл Сити навън, Болтън у дома, Стоук Сити като гост. Домакинският двубой срещу Ливърпул е на 21 февруари. Ако върнем лентата назад, Манчини бе назначен на 19 декември, което означава два месеца време до първия много сериозен мач. Чудесен меден месец, бих казал аз и пак бих поздравил за циничната, но практична стратегия шефовете на Сити.

Освен това нека пак застанем във времето на днешния ден - 13 януари и се опитаме да гледаме само Висшата Лига. Тимът е изиграл до този момент 20 мача. Остават още 18. „Гражданите" заемат четвъртото място с равен брой мачове с Тотнъм (спрямо шпорите имат точка преднина), Астън Вила (три точки преднина) и Ливърпул (5 точки преднина). Освен всичко останало всеки от директните мачове през втората половина от сезона за Манчестър Сити е у дома срещу тези съперници. Гостуванията в Лигата са на Евертън, Хъл Сити, Стоук Сити, Челси, Съндърланд, Фулъм, Бърнли, Арсенал и Уест Хям. Има поне 5, които изглеждат напълно възможни за спечелване. Само тези на Челси и Арсенал изглеждат трудни, но с контраатакуващия стил на състава, който ще се развива не би следвало да са нещо страшно. Освен споменатите три отбора, които са преки съперници за третото място, Сити приема у дома последователно Портсмут, Болтън (след това са двубоите с Ливърпул и Тотнъм), Уигън, Бирмингам, Манчестър Ю (след това е срещата с Астън Вила) и накрая Евертън. На практика единствено сблъсъкт с Манчестър Ю изглежда тежък извън онези споменати три срещи, които са си задължителни за печелене.

Между другото Мартин Петров през лятото ще става свободен агент, защото договорът му изтича. Поне такава е моята информация, не гарантирам да е 100-процентова. Което означава, че още сега може да преговаря с други тимове. Но той ще иска да остане в Сити, ако бъде оценяван и ако му се предоставя шанс за изява. Засега това става, а и той е единственият флангови играч с ляв крак в тима, което не е без значение при тактическата стратегия, която виждаме от Манчини. Но въпросът е дали италианецът ще разчита на него в дългосрочен план. Това зависи от евентуалното предложение за нов договор и дискусиите за него. Така че и това е нещо, върху което си заслужава да се помисли.

Значението на Карлинг Къп

Стигам и да Карлинг Къп. На всеки отбор в позицията на Манчестър Сити е необходим трофей. А за харчилия огромни суми до този момент тим на „гражданите" той е наложителен. Проблемът е, че точно в момента два сблъсъка с Манчестър Ю са абсолютно излишни с оглед на дългосрочната стратегия на клуба - влизане в четворката. Но няма как да бъдат оставени без последствие, защото са градски дербита и то срещу шампиона. За мен ще е интересно как ще изглежда отбора в тях, а не дали ще ги спечели. Естествено и второто има огромно значение, защото е гаранция за „Уембли", финал в купа, позабравени емоции за феновете и дори шанс за трофей. От друга страна Сити няма участие в Европа, което улеснява нещата значително. Предполагам, че дори и в ФА Къп съставът ще търси максимално добри резултати.

Остава естествено и чисто психологическия проблем. Защото сега говорим за серия от 4 поредни мача с победи. Ама били срещу слаби отбори. Голяма работа! Нали са четири поредни победи. Докато при загуба в този сблъсък на Манчестър, това вече ще развали серията и тогава същите резултати няма да се приемат като толкова значими. Ще се промени психологическия климат около отбора, дори и анализите на хора като мен. Така че тези две срещи са важни за бъдещето на Сити. И в този контекст ми се струва, че победата над Арсенал в четвъртфинала за Карлинг Къп бе единствената, на която собствениците не са се зарадвали много. Защото голямата цел този сезон не е трофей, а място в четворката. Е, ако се изпълнят и двете няма да е лошо, но при всички положения купа на Лигата и пето място ще са провал. Така че Манчини е пред тежък период от време, който без този полуфинал можеше да използва за подготовка на тима си пролетта.

Извод

Аз не искам да казвам сега дали Манчини е стартирал блестящо. Така показват резултатите, но те не са пълна гаранция, че наистина всичко е прекрасно. От друга страна едва ли може да ес иска нещо повече от мениджъра на този етап. Не искам и да се връщам на моралната страна на нещата спрямо Марк Хюз. Това вече е стара тема. Аз не смятам, че действията спрямо него бяха честни, но сега поглеждайки нещата от гледна точка на интересите на клуба може би шефовете са взели правилното решение.

Факт е обаче нещо друго, което аз бих посочил въз основа на моментното класиране във Висшата лига и програмата на отборите:

МАНЧИНИ ИМА НАПЪЛНО РЕАЛЕН ШАНС ДА СТАНЕ ЧЕТВЪРТИ. ЗАДЪЛЖЕН Е ДА ГО ПОСТИГНЕ. ВСИЧКО ОСТАНАЛО ЩЕ Е ПРОВАЛ.

Така че нека видим дали ще стане! Аз го пожелавам на феновете на Сити, много повече на Мартин Петров, по-малко и на Манчини, но не и на шефовете на клуба. Аз обаче продължавам да смятам, че там ще е Ливърпул и топ 4 ще оцелее и този сезон.

Източник: Premiership.bg