Информация от Борислав Борисов за финансовото състояние на Манчестър Юнайтед.
Един колега преди десетина години ми каза, че най-важното нещо при анализ на каквато и да е ситуация е да проследиш пътя на парите. Там грешки няма. А и трудно може да се скрие истината, стига да умееш да следиш този път. Когато чуя новина за суми от порядъка на няколко милиона винаги преглеждам внимателно казаното. А след новогодишните празници заваляха информации за суми от порядъка на стотици милиони и то английски лири, които се превръщаха от дълг в собственост във футбола на Острова.
Фокусите на Челси и Манчестър Сити
Манчестър Сити изчисти 305 милиона паунда от дълговете си с едно щракване на пръстите на собственика си шейх Мансур. Е, когато имаш 560 милиарда това е лесно, нали! Преди това Роман Абрамович с огромна лекота изчисти дългове на Челси в размер на 340 милиона английски лири. Пак с едно щракване на пръсти. На практика собствениците на двата клуба превърнаха дълговете на отборите в своя собственост в компаниите, които ги притежават чрез акции. За последната финансова година и двата клуба обявиха загуби, но те не са толкова страшни. Английският вестник „Индипендънт" обяви, че това е прехвърляне на едни пари от десния джоб в левия. По-важното е,че бяха задоволени желанията на УЕФА и ФИФА клубовете да нямат дългове. Поне счетоводните сметки показват точно това. А дали това ги прави по-стабилни? Едва ли. И примерът е с най-печелившият в света.
Дълговете на Манчестър Ю
На сцената излезе Манчестър Ю, заради един чисто спортен резултат - отпадане от ФА Къп у дома в ІІІ кръг на турнира след поражение от треторазредния този сезон Лийдс Юнайтед. Загубата на възможност да се спечели една купа не е голяма болка за „червените дяволи", но поражението си има и друга гледна точка - финансовата. Сигурно всеки привърженик се е питал защо Алекс Фъргюсън заставя своя състав вече три години поред да играе в почти всички турнири с максимални усилия, независимо дали става дума за Купата на лигата или Шампионската лига. Иска да спечели куодрапъл? Едва ли. Просто е задължен да го прави, заради финансовото състояние на отбора. Според различни анализи, клубът има нужда от всеки един двубой на „Олд Трафорд", за да увеличава приходите си. Полуфиналите и финала за ФА Къп на Уембли, плюс последния двубой в купата на Лигата пак там, а и предхождащият мач на сезона в Англия за Къмюнити Шийлд, който също се играе на 90-хилядния национален стадион също изглеждат апетитно отгледна точка на приходите. Да не говорим за турнетата в Азия през лятото.
Фамилията Глейзър не може да направи онова „щракане с пръсти", което арабските шейхове на Сити и Роман Абрамович в Челси показаха. Защото тези пари не са техни, а са взети като заеми от банките като различен вид кредит. И тук става интересно. Общата сума, която Манчестър Ю дължи се е увеличила от 540 милиона паунда през 2005 до 699 през 2008. И продължава да расте. Причината е, че на практика задълженията са два вида. Единият е обезпечен заем към банките, който е огромен като размер и е към 520 милиона паунда. За него годишно клубът плаща около 45 милиона, като в това число влизат пари по главницата и лихвите. За по-голяма яснота нека кажем, че схемата за изплащане доста наподобява тази на познатия у нас заем, който сигурно голяма част от хората и в България имат. В него няма нещо чак толкова рисковано. При положение, че годишната печалба на клуба е в размер на 88 милиона паунда, тази сума не е проблем. Неприятностите идват от другата част на сумата, която е взета от фамилията Глейзър, за да купят клуба през 2005 и той е ПИК-заем.
ПИК-заем
При обявяването на финансовите резултати през 2008 година на компанията „Ред Футбол", която е фактически собственик на Манчестър Юнайтед, задълженията от този вид са 175 милиона паунда. ПИК-заемите (на английски PIK Loans) са интересни с това, че върху сумата се начисляват ежегодно лихва, която се прибавя към главницата, но получателят на този кредит не плаща нищо на даващия кредита, докато не изтече срока на целия заем. Давам и пример, за да е по-ясно. Върху тези 175 милиона задължение за 2008 година има годишна лихва от 14.25%, което означава, че след още 365 дни време заемът на Юнайтед ще се увеличи с нови близо 25 милиона и ще стане 199. След още една година върху тези 199 милиона ще се начисли пак лихва от 14.25%, което прави малко над 227 милиона. И така ще се увеличава до 2017 година, когато според анализите ще е над 550 милиона паунда, които тогава трябва да се платят. Но тези пари не се изискват ежегодно, а чак в края на периода.
Според коментар в един от блоговете на ББС, написан от Робърт Престън, може да се стигне до нов заем, който да ликвидира задълженията на клуба по тези два вида заеми. Твърди се, че той би бил около 600 милиона паунда или малко повече. На практика дългът ще нарастне, но ще е контролиран в някакви разумни граници и ще се погасява периодично. Тоест щракването с пръсти на фамилията Глейзър също ще го има, подобно на онова, което стана в Челси и Манчестър Сити, но ще е в съвсем различен вид. Естествено нито от фамилията Глейзър, нито от банките, които са дали двата различни вида кредит коментират положението пред развихрилата се британска преса. Другият вариант е да се продаде клуба. Но в състояние на криза едва ли някой би го направил сега, защото цената със сигурност ще е далеч под тази на пазара. Имайки предвид, че фамилията Глейзър по принцип е известна с такъв тип сделки, при които купува даден бизнес и после го продава на по-висока цена при промяна на пазарните условия, то такова решение бе очаквано. Но световната криза на практика попречи на реализациятана този сценарий. Парадоксът е, че рефинансирането на споменатите два вида заеми трябва да се направи пак от банките, които биха спечелили много повече пари от Манчестър Ю и фамилията Глейзър, ако се запази предишната структура на кредитните задължения, които клубът има. Така че преговорите, които е ясно, че вървят в момента или поне така твърдят слуховете в пресата на Острова, със сигурност няма да се лесни. А и сумата може би ще е различна.
Значението на спортните резултати
Всички посочени сметки показват, че те обясняват най-добре активността на Манчестър Ю на трансферния пазар. Или липсата на такава. През лятото клубът обяви, че Бербатов е последният футболист, който е купен след като е навършил 26 години. Заявена бе нова политика на селектиране на играчи, които трябва да се изграждат вътре в клуба. Скритата част от всичко това е фактът, че Манчестър Ю спира със сделки от рода на 30 милионните привличания на Рио Фърдинанд и Уейн Рууни или 50-милионния пакет „Андерсон-Харгрийвс-Нани". Всички се питахме защо не бяха похарчени всички пари от сделката за Кристиано Роналдо, а бяха дадени едва 20 милиона от получените за португалеца 80 при привличането на Валенсия и Обертан. Е, една част от отговора може би е и в горните сметки.
Сумата получена от трансфера на Кристиано Роналдо ще влезе в сметките, които са за финансовата година, завършваща през лятото на 2009. Това са 60 милиона разлика, която ще е прибавена към останалата печалба, което ще направи този показател огромен. Според слуховете фамилията Глейзър ще иска да ликвидира този тип задължения от ПИК-заемите, макар да се наложи да платят тежка санкция, но да ликвидират посочената спирала, защото тя започва да пречи на нормалното функциониране на клуба. Алекс Фъргюсън е добър гарант за спортно-технически успехи, но той със сигурност не е вечен. А и конкуренцията става все по-жестока. Амбициите на Челси, Манчестър Сити, дори Арсенал са огромни. Ливърпул няма вечно да е в криза, прогресът на Тотнъм и Астън Вила вече е осезателен, макар да са далеч от Юнайтед. Богатството на новия собственик на Бирмингам идва от Азия, така че дори не може да се сметне със сигурност. Всичко това прави Висшата лига ужасно конкурентна и резултатите на клуба на терена не са гарантирани. Особено след напускането на Фъргюсън, което може и да се забави, но ще се случи.
Американският бизнес на Глейзър
Фамилията Глейзър, която е собственик на Манчестър Ю, е собственик и на американския франчайз от Националната Футболна лига Тампа бей Бюканърс. През 2003 година тимът спечели Супербола, но този сезон се предсави ужасно с едва 3 победи от общо 16 мача,завършвайки на дъното на тяхната дивизия. По-важното е, че в репортажите на медиите клубът е похарчил 30 милиона долара по-малко от позволените и обичайно използвани от тимовете 100 милиона, които представляват тавана за заплати. Интересното е, че според правилата разликата може да се вземе от собственика. През януари миналата година клубът уволни спечелилия Супербола треньор Джон Груден и постави начело на състава най-младият изобщо в лигата наставник Рахим Морис, който е едва на 32 години. В същото време цените на билетите за мачовет на отбора бяха повишени, а резултатите са лоши, което доведе и до намаляване на посещаемостта.
Ясно е, че Манчестър Ю не може да си позволи още няколко провала на терена, ако иска всичко да е нормално в счетоводните сметки през лятото. Двубоите от купата на Лигата срещу Манчестър Сити, после и осминафинала срещу Милан в Шампионската лига, а и битката в първенството с Челси и Арсенал ще са от огромно значение за Манчестър Ю. Не толкова за славата, а и за баланса на счетоводните сметки. А това май е дори по-важно.
Източник: Premiership.bg
Един колега преди десетина години ми каза, че най-важното нещо при анализ на каквато и да е ситуация е да проследиш пътя на парите. Там грешки няма. А и трудно може да се скрие истината, стига да умееш да следиш този път. Когато чуя новина за суми от порядъка на няколко милиона винаги преглеждам внимателно казаното. А след новогодишните празници заваляха информации за суми от порядъка на стотици милиони и то английски лири, които се превръщаха от дълг в собственост във футбола на Острова.
Фокусите на Челси и Манчестър Сити
Манчестър Сити изчисти 305 милиона паунда от дълговете си с едно щракване на пръстите на собственика си шейх Мансур. Е, когато имаш 560 милиарда това е лесно, нали! Преди това Роман Абрамович с огромна лекота изчисти дългове на Челси в размер на 340 милиона английски лири. Пак с едно щракване на пръсти. На практика собствениците на двата клуба превърнаха дълговете на отборите в своя собственост в компаниите, които ги притежават чрез акции. За последната финансова година и двата клуба обявиха загуби, но те не са толкова страшни. Английският вестник „Индипендънт" обяви, че това е прехвърляне на едни пари от десния джоб в левия. По-важното е,че бяха задоволени желанията на УЕФА и ФИФА клубовете да нямат дългове. Поне счетоводните сметки показват точно това. А дали това ги прави по-стабилни? Едва ли. И примерът е с най-печелившият в света.
Дълговете на Манчестър Ю
На сцената излезе Манчестър Ю, заради един чисто спортен резултат - отпадане от ФА Къп у дома в ІІІ кръг на турнира след поражение от треторазредния този сезон Лийдс Юнайтед. Загубата на възможност да се спечели една купа не е голяма болка за „червените дяволи", но поражението си има и друга гледна точка - финансовата. Сигурно всеки привърженик се е питал защо Алекс Фъргюсън заставя своя състав вече три години поред да играе в почти всички турнири с максимални усилия, независимо дали става дума за Купата на лигата или Шампионската лига. Иска да спечели куодрапъл? Едва ли. Просто е задължен да го прави, заради финансовото състояние на отбора. Според различни анализи, клубът има нужда от всеки един двубой на „Олд Трафорд", за да увеличава приходите си. Полуфиналите и финала за ФА Къп на Уембли, плюс последния двубой в купата на Лигата пак там, а и предхождащият мач на сезона в Англия за Къмюнити Шийлд, който също се играе на 90-хилядния национален стадион също изглеждат апетитно отгледна точка на приходите. Да не говорим за турнетата в Азия през лятото.
Фамилията Глейзър не може да направи онова „щракане с пръсти", което арабските шейхове на Сити и Роман Абрамович в Челси показаха. Защото тези пари не са техни, а са взети като заеми от банките като различен вид кредит. И тук става интересно. Общата сума, която Манчестър Ю дължи се е увеличила от 540 милиона паунда през 2005 до 699 през 2008. И продължава да расте. Причината е, че на практика задълженията са два вида. Единият е обезпечен заем към банките, който е огромен като размер и е към 520 милиона паунда. За него годишно клубът плаща около 45 милиона, като в това число влизат пари по главницата и лихвите. За по-голяма яснота нека кажем, че схемата за изплащане доста наподобява тази на познатия у нас заем, който сигурно голяма част от хората и в България имат. В него няма нещо чак толкова рисковано. При положение, че годишната печалба на клуба е в размер на 88 милиона паунда, тази сума не е проблем. Неприятностите идват от другата част на сумата, която е взета от фамилията Глейзър, за да купят клуба през 2005 и той е ПИК-заем.
ПИК-заем
При обявяването на финансовите резултати през 2008 година на компанията „Ред Футбол", която е фактически собственик на Манчестър Юнайтед, задълженията от този вид са 175 милиона паунда. ПИК-заемите (на английски PIK Loans) са интересни с това, че върху сумата се начисляват ежегодно лихва, която се прибавя към главницата, но получателят на този кредит не плаща нищо на даващия кредита, докато не изтече срока на целия заем. Давам и пример, за да е по-ясно. Върху тези 175 милиона задължение за 2008 година има годишна лихва от 14.25%, което означава, че след още 365 дни време заемът на Юнайтед ще се увеличи с нови близо 25 милиона и ще стане 199. След още една година върху тези 199 милиона ще се начисли пак лихва от 14.25%, което прави малко над 227 милиона. И така ще се увеличава до 2017 година, когато според анализите ще е над 550 милиона паунда, които тогава трябва да се платят. Но тези пари не се изискват ежегодно, а чак в края на периода.
Според коментар в един от блоговете на ББС, написан от Робърт Престън, може да се стигне до нов заем, който да ликвидира задълженията на клуба по тези два вида заеми. Твърди се, че той би бил около 600 милиона паунда или малко повече. На практика дългът ще нарастне, но ще е контролиран в някакви разумни граници и ще се погасява периодично. Тоест щракването с пръсти на фамилията Глейзър също ще го има, подобно на онова, което стана в Челси и Манчестър Сити, но ще е в съвсем различен вид. Естествено нито от фамилията Глейзър, нито от банките, които са дали двата различни вида кредит коментират положението пред развихрилата се британска преса. Другият вариант е да се продаде клуба. Но в състояние на криза едва ли някой би го направил сега, защото цената със сигурност ще е далеч под тази на пазара. Имайки предвид, че фамилията Глейзър по принцип е известна с такъв тип сделки, при които купува даден бизнес и после го продава на по-висока цена при промяна на пазарните условия, то такова решение бе очаквано. Но световната криза на практика попречи на реализациятана този сценарий. Парадоксът е, че рефинансирането на споменатите два вида заеми трябва да се направи пак от банките, които биха спечелили много повече пари от Манчестър Ю и фамилията Глейзър, ако се запази предишната структура на кредитните задължения, които клубът има. Така че преговорите, които е ясно, че вървят в момента или поне така твърдят слуховете в пресата на Острова, със сигурност няма да се лесни. А и сумата може би ще е различна.
Значението на спортните резултати
Всички посочени сметки показват, че те обясняват най-добре активността на Манчестър Ю на трансферния пазар. Или липсата на такава. През лятото клубът обяви, че Бербатов е последният футболист, който е купен след като е навършил 26 години. Заявена бе нова политика на селектиране на играчи, които трябва да се изграждат вътре в клуба. Скритата част от всичко това е фактът, че Манчестър Ю спира със сделки от рода на 30 милионните привличания на Рио Фърдинанд и Уейн Рууни или 50-милионния пакет „Андерсон-Харгрийвс-Нани". Всички се питахме защо не бяха похарчени всички пари от сделката за Кристиано Роналдо, а бяха дадени едва 20 милиона от получените за португалеца 80 при привличането на Валенсия и Обертан. Е, една част от отговора може би е и в горните сметки.
Сумата получена от трансфера на Кристиано Роналдо ще влезе в сметките, които са за финансовата година, завършваща през лятото на 2009. Това са 60 милиона разлика, която ще е прибавена към останалата печалба, което ще направи този показател огромен. Според слуховете фамилията Глейзър ще иска да ликвидира този тип задължения от ПИК-заемите, макар да се наложи да платят тежка санкция, но да ликвидират посочената спирала, защото тя започва да пречи на нормалното функциониране на клуба. Алекс Фъргюсън е добър гарант за спортно-технически успехи, но той със сигурност не е вечен. А и конкуренцията става все по-жестока. Амбициите на Челси, Манчестър Сити, дори Арсенал са огромни. Ливърпул няма вечно да е в криза, прогресът на Тотнъм и Астън Вила вече е осезателен, макар да са далеч от Юнайтед. Богатството на новия собственик на Бирмингам идва от Азия, така че дори не може да се сметне със сигурност. Всичко това прави Висшата лига ужасно конкурентна и резултатите на клуба на терена не са гарантирани. Особено след напускането на Фъргюсън, което може и да се забави, но ще се случи.
Американският бизнес на Глейзър
Фамилията Глейзър, която е собственик на Манчестър Ю, е собственик и на американския франчайз от Националната Футболна лига Тампа бей Бюканърс. През 2003 година тимът спечели Супербола, но този сезон се предсави ужасно с едва 3 победи от общо 16 мача,завършвайки на дъното на тяхната дивизия. По-важното е, че в репортажите на медиите клубът е похарчил 30 милиона долара по-малко от позволените и обичайно използвани от тимовете 100 милиона, които представляват тавана за заплати. Интересното е, че според правилата разликата може да се вземе от собственика. През януари миналата година клубът уволни спечелилия Супербола треньор Джон Груден и постави начело на състава най-младият изобщо в лигата наставник Рахим Морис, който е едва на 32 години. В същото време цените на билетите за мачовет на отбора бяха повишени, а резултатите са лоши, което доведе и до намаляване на посещаемостта.
Ясно е, че Манчестър Ю не може да си позволи още няколко провала на терена, ако иска всичко да е нормално в счетоводните сметки през лятото. Двубоите от купата на Лигата срещу Манчестър Сити, после и осминафинала срещу Милан в Шампионската лига, а и битката в първенството с Челси и Арсенал ще са от огромно значение за Манчестър Ю. Не толкова за славата, а и за баланса на счетоводните сметки. А това май е дори по-важно.
Източник: Premiership.bg
0 коментара:
Публикуване на коментар