бездепозитный бонус / бетсити статистика / рейтинг букмекерских контор / марафон контора

02 септември 2010, четвъртък

Англия - България на живо по Тв+ и онлайн ...

Това е прогноза за мача Англия - България копирата от futbolniprognozi.com.

Българският национален отбор започва поредният квалификационен цикъл с надежди най-накрая нещо да се случи и да се класираме на голямо първенство, които обаче е твърде възможно отново да се окажат напразни. Но добрата новина за нашият национален отбор е, че се изправяме срещу фаворита в групата, във възможно най-добрият момент за това и е твърде възможно да успеем да отбележим гол на Уембли, а защо не и нещо повече.

Англия за пореден път разочароваха многобройните си фенове с представянето си на Световното в ЮАР, след като англичаните бяха пометени от Германия с 1:4 на 1/8 финала, а преди това бяха на косъм да отпаднат още в групите. Но проблемите пред английският национален отбор не свършиха с приключването на Световното първенство, като скандалите в които се замесват английски национали продължиха един след друг, Уейн Рууни така и не може да намери най-добрата си форма и не беше вкарвал гол за един доста голям период от време, преди да дойде голът му от дузпа в предният кръг във Висшата Лига, проблемите пред Фабио Капело с контузени футболисти продължават да се увеличават, а вече се говори и за уволняване на италианският специалист след тези 2 квалификационни мача, които предстоят на Англия, независимо от резултатите в тях. Капело няма да може да разчита на централната си двойка защитници Джон Тери и Рио Фърдинанд за този двубой, като освен тях Франк Лампард и Джърмейн Дефоу ще пропуснат срещата, а Фил Ягиелка и Питър Крауч са под сериозен въпрос. Но проблемите пред Капело не свършват до тук, като селекционерът на Англия реално разполага само с един по-класен вратар, в лицето на Джо Харт, тъй като Бен Фостър и Скот Карсън също са с контузии. Англичаните не показаха нищо особено в приятелската среща с Унгария на 11 Август, когато Унгарците успяха да отбележат гол на Уембли, и впредвид множеството проблеми в английският отбор си мисля, че и нашите национали са способни на това.

България излиза за този двубой като големият аутсайдер, но в двубоите на Англия не би трябвало да има чак толкова изявени аутсайдери, тъй като англичаните са способни да се издънят срещу абсолютно всеки отбор. Мъри Стоилов продължава с доста песимистичните си изказвания, като преди мача заяви че целта му е да не бъдем боксова круша в Лондон, но капитанът на отбора Стилиян Петров показа завиден оптимизъм заявявайки, че иска да заведе отборът на еврофиналите в Полша и Украйна. Едно класиране, което до голяма степен зависи именно от двата мача с Англия и двата с Швейцария, като ако нашите играчи успеят да измъкнат нещо от Уембли би било доста добре. Да, отборът ни определено не разполага с някаква сериозна класа и стилът на игра може да се определи по-скоро като хаотичен, отколкото като целеустремен към някаква тактика, но въпреки това разполагаме с нужните играчи да отбележим поне гол на Англия, а да се надяваме да успеем и да вземем нещо от именитият ни съперник. Единствената изненадваща новина, която излезе днес из медиите е че Валери Божинов ще остане резерва, за сметка на Валери Домовчийски, който направи доста добро начало на сезона с клубният си отбор Херта, което не мисля, че е правилен ход от страна на Мъри, тъй като определено Божинов разполага с доста повече качества от Домовчийски, но да се надяваме селекционерът ни да си промени мнението. А както на всички ни е известно, най-големият проблем на отбора ни е в защита и не мисля че за играчите на Англия ще е някакъв проблем да преодолеят Ники Михайлов, затова най-удачен залог за срещата ми се струва и двата отбора да отбележат гол.

Прогноза: гол/гол при коефициент от 2.10 в bet365, със залог 5/10.



Подкрепете блогa за залози в бг топ

13 август 2010, петък

Раздялата с Вила на О’Нийл бе логична, но моментът е шокиращ

Тези от читателите, които са част от този сайт в последните 3 години достатъчно добре знаят моето мнение за Мартин О'Нийл. За да резюмирам ще кажа няколко неща:

- Огромна е заслугата му Вила да се утвърди в първите 6 на Англия за последните 3 години. С емоциите си е страшно симпатичен.

- Създаде изключително интересен британски състав, който много силно впечатляваше с играта си и бе едно от събитията на Висшата лига.

- Проблемите при него идват от липсата на смени по време на мачовете и отсъствието на каквато и да е ротация в стартовия тим през целия сезон. Стратегията му изглежда твърде остаряла. Да, многото въртележки са вредни принципно за един тим, но същото може и да се каже, ако те изобщо липсват в отбора по време на целия сезон във Висшата лига

- Подготовката на отбора сякаш стига до февруари и после има срив в представянето. И този сезон пикът в представянето бе в периода между края на ноември и края на декември.

Горна граница

Създаде се интересно впечатление за отбора. Сякаш Астън Вила си имаше горна граница както в резултатите, така и в представянето на тима, а също и в качествата на играчите. Стилът си оставаше непроменен и липсваше разнообразие в него. Непрестанно се използваха фланговете било с дълги топки към единия от нападателите, който овладява и предоставя топката на някое от крилата за центриране, било с подаване към съответния флангови футболист, който да дриблира и в крайна сметка пак да центрира. Постепенно в хода на сезона тимът успяваше да направи необходимите корекции в играта си след традиционно трудно начало, стигаше се до максимум ефективност през зимата и после постепенно нещата рухваха в края на първенството.

Да, в сравнение с целия период на Дъг Елис като президент последните четири години са много добри. Но големият въпрос е дали са достатъчни. И тук идват различните мнения. Според голяма част от привържениците на Астън Вила, всъщност почти всички, О'Нийл е точният човек за клуба. Според много малка част от феновете и голяма от коментаторите е дошло време Астън Вила да направи следващата стъпка напред и нагоре в йерархията на английския футбол. Вече въпросът дали Мартин О'Нийл може да я направи е съвсем друг. Аз съм склонен да отговоря утвърдително, но само след огромни инвестиции, които да са на негово разположение. А това като цяло е слабото място на мениджъра в последните години, защото харченето не отговаря на постигнатите резултати.

Инвестициите и стила

Влизането на Тотнъм в топ 4 беше твърде тежък удар по Мартин О'Нийл, защото на практика „шпорите" направиха това без солидни инвестиции в последните две години. Докато Мартин О'Нийл похарчи достатъчно много пари - около 100 милиона паунда и то нетно (разликата между купени и продадени според www.transfermarkt.co.uk) за развиване на състава. Никой не може да обвини собственика, че не се е грижил за отбора при това положение. Ако все пак някой го направи, нека попита феновете на Ливърпул дали тази сума е малка или голяма за период от три сезона.

Вярно е, че бяха купени добри футболисти като качества при това млади, предимно британци, които донесоха характерен стил на отбора, а също и доста симпатии от неутралните привърженици на играта. Вила стана клуб със собствен облик. И точно тук дойде разочарованието. Защото потенциалът на този тим сякаш бе над постигнатото. Да не забравяме, че в последните години, с изключение на миналата, бирмингамци бяха изпреварвани от Евертън в крайното класиране - това се случи в първите три сезона на Мартин О'Нийл, а през миналата година бяха надиграни от Тотнъм. За Манчестър Сити не говоря, защото там парите изиграха основна роля.

За мен раздялата между Астън Вила и Мартин О'Нийл не е изненадваща. Шокиращ бе моментът, когато това се случи. В седмицата на началото на сезона не е нормално да се случи това за клуб от топ 8 на Англия. Но явно различията са били огромни.

Теориите за раздялата

Има доста варианти по медиите за наложената раздяла:

- Още през май собственикът обяви на О'Нийл, че за да купи нов футболист трябва да продаде от наличните. Това между другото можеше да се тълкува още тогава като косвено подсказване за раздяла.

- О'Нийл не се е съгласил да се продава Ашли Йънг на Тотнъм, а и Брад Фридъл на Фулъм.

- Скандалът около продажбата на Милнър е голям, тъй като играчът е обвинил мениджъра, че не е казал истината на феновете. Според футболиста той не е форсирал сделката по никакъв начин и това си е решение на Вила, за да се набавят пари за нови футболисти. Гарет Бари през миналия сезон също промълви, че нещо в изявленията на О'Нийл не е било коректно.

- Още през зимата на тази календарна година, Мартин О'Нийл е загубил съблекалнята и дори вчера вечерта играчите са си разменяли СМС-и с картинки с бутилка шампанско за празнуване.

- Промъкват се и теории, че играчите са правили каквото си искат. Ашли Йънг е поискал да играе нападател и още на следващата контрола е бил пуснат точно на тази позиция.

Аз не мога да застъпя нито една от тези теории и да кажа, че й вярвам напълно. Мога обаче да кажа, че конкретно миналия сезон мениджърът похарчи пари в края на прозореца, купувайки защитници. Сега се очакваше да направи същото и да подсили състава, но явно пари са му били отказани. Но ако приемем, че във всеки един от тези слухове има поне по 30% истина, то тогава става ясно защо се е стигнало до тази раздяла. И понеже все пак трябва да кажа какво мисля и на какво отдавам случилото се, ще заложа на идеята, че причината е комплексна. От една страна кризата ограничава възможностите на собствениците и всеки от тях иска да минимизира разходите си. Въпреки всичките похарчени пари Вила си остана на шесто място при положение, че са дадени 100 милиона паунда за три години. Това може би е накарало Анди Лърнър да реши, че няма нужда този път да се харчат пари. Това пък е вбесило О'Нийл, защото той смята, че на тима е необходимо твърде малко, за да вземе трофей. Следва изнервяне от двете страни, някои непремерени думи и след среща между човека на Лърнър в клуба и Мартин О'Нийл идва раздялата.

Бъдещето

Това е тежкият въпрос. За мен той е обвързан и с причината за напускането на бившия мениджър. Защото ако новият получи пари без да продава играчи, тогава акцентът ще е върху липсата на доверие в О'Нийл. Ако пък бъде нает човек, който работи по правило с ограничен бюджет, тогава собственикът сам показва, че решението е финансово, а не спортно-техническо. Така че името на следващия мениджър ще ни даде доста отговори.

В момента в пресата се спрягат доста имена - Кърбишли и Алардайс са от хората, които работят с малки бюджети. Клинсман и Боб Брадли са от американската връзка. Саутгейт пък е от традиционните имена, които са свързани с клуба. Фактът, че има толкова различни като вид кандидатури означава, че всичко това е изненадало и собственика. Аз не смея да правя прогнози, но ми се струва, че името ще е изненадващо. А и да не забравяме, че това ще е първият назначен от Анди Лърнър мениджър на клуба. Ако ме питате за пример, то най-удачен би бил настоящият мениджър на Ливърпул Рой Ходжсън. Естествено това е невъзможно, но давам името като онагледяване на изискванията - човек, който постига стабилни резултати във времето без да е необходимо те да са героични, но и не допуска сривове. Може би във Вила ще се търси стабилност. Но нямам идея кой би могъл да се назначи.

Интересно е и какво ще стане със Стилиян Петров. Той бе първата покупка на О'Нийл, стана и капитан, безспорно е най-довереният му играч. И към него имаше оферта от Ливърпул. Сигурно е още валидна, защото „мърсисайдци" нямат човек за заместник на Масчерано. Така че вероятността той да отиде на „Анфилд" при това положение не е никак малка. За мен във Висшата лига Стилиян е точно копие на Дани Мърфи. Двамата са много близки като игра, грамотност и всичко останало. Така че не бих се учудил да го гледаме в червена фланелка още след няколко седмици.

Във Вила завърши една ера. Ще е от изключително значение пир следващата да се направи крачка напред при това на по-ниска цена. Знам, че мнозина смятат парите за основния фактор, необходим за прогрес на даден клуб. Аз съм противник на тази идея. И силно се надявам във вила да докажат, че съм прав.

ПП. Ситуацията и отношенията между собственика на Вила и мениджъра достаприличат на положението в Ливърпул. Е, има и различия, но принципно са сходни.

26 май 2010, сряда

Капело хитрува

Фабио Капело вече година и половина се прави на един добър и доста хитър лъжец. Казвам го в добрия смисъл без капчица обида. Просто след победата над Хърватия с 4:1 като гост, той систематично скрива идеите си за състава, като нито веднъж не сме видели Англия в пълния блясък и абсолютен титулярен състав. Все се играят мачове със статут на контроли (дори официалните преминаваха по същия начин), в които се гледат детайли.


Сигурните играчи за Мондиала


Вчерашният двубой с Мексико бе поредното доказателство, че няма да видим англичаните в истинския им състав поне до първия мач със САЩ. Дано това да се окаже добра стратегия! Гледайки двубоя вчера, осъзнах, че наставникът продължава да гледа детайли, които иска и си прави експерименти, които да го подготвят за различните ситуации, които могат да му се явят в ЮАР. Това е добре като цяло, защото Англия трябва да изиграе 7 силни мача в рамките на около месец. И това не може да стане само с 11 човека. Така че сега е времето за експериментите. Но все пак титулярният състав вече изглежда изяснен. Като единствената въпросителна е здравето на отделните футболисти.


Сигурните имена в него са 6 - Фърдинанд, Тери, Ашли Коул, Лампард, Джерард и Рууни. Тези са 100-процентови. Има още няколко, които изглеждат като избор на Капело - Крауч, Грийн, Уолкот. След мача срещу Мексико Глен Джонсън също би следвало да е абсолютно сигурен, а последното име ще е Гарет Бари, ако е здрав. Ако всички са налице, това ще са единайсетте титуляри - Грийн, Джонсън, Фърдинанд, Тери, Ашли Коул, Уолкот, Лампард, Бари, Джерард, Рууни и Крауч. Последният изглежда в по-добро състояние от Хески, но като имаме предвид, че всички футболисти на Вила сякаш нямат сили за нищо в края на сезона, изборът е лесен, а и логичен.


Само че на едно първенство титлата се печели, не от тима с най-силни титуляри, а с най-равностойни резерви. Припомням триумфа на Испания преди 2 години в Австрия и Швейцария. Иберийците спечелиха, защото на няколко пъти през първенството можеха да направят смени от типа излизат Шави и Иниеста, а влизат Алонсо и Фабрегас. И всичко това променя тотално облика на игра, дава разнообразие на състава и изненадва противника. Дори на финала контузията на Вия не се отрази толкова сериозно, защото Испания успя да предложи нов вариант на играта си с чисти пет полузащитника.


Вариантите на Капело


Споменатият в началото двубой с Хърватия бе на 10 септември 2008 година. Твърдя, че от този момент цялото внимание на Капело бе насочено към ЮАР, защото той се убеди, че съставът ще се класира там. И италианецът непрестанно се опитваше да намери разнообразие в състава си. Стигна се до там, че използва в контролата с Германия тим, който бе наистина експериментален, но пък спечели. След това подобна формация загуби от Испания. Но сега поне за всяка позиция има по трима футболисти.


Ще повторя, че сигурните играчи за титулярния състав са 6 и то ако са здрави - Фърдинанд, Тери, Ашли Коул, Лампард, Джерард, Рууни. Всеки от другите има своя различен вариант. На вратата и тримата човека са еднакви като качество. Аз бих заложил на Грийн, защото той играе твърде често с отбраната пред себе си, а и е най-добрата комбинация от опит и класа. Харт е млад и може да се поддаде на напрежението, докато Джеймс през цялата си кариера е бил склонен да прави глупави и елементарни грешки.


Защитата


В защита е ясно, че има изобилие от опции, а това не изглеждаше така в периода на Ериксон и Макларън. Карагър покрива идеално две позиции - десен бранител и централен. В лявата зона са трима души, като един от тях със сигурност ще отпадне. Вероятно Бейнс ще остане. В центъра Фърдинанд, Тери и Кинг изглеждат сигурни за списъка, а пък последния човек ще се избира между Ъпсън и Доусън. Според мен последният ще отпадне, защото бранителят на Уест Хям има доста изиграни срещи за тима. Общо взето така остават точно по двама човека на позиция, което е идеален сценарии. А и по принцип те са доста различни като качества. Примерно за всеки пост си има освен втори избор, дори и възможен трети. Така че на мен тази формация ми се вижда добре комплектована.


Проблемът с Гарет Бари


В мача с Мексико това бе зоната, която даде най-много притеснения. Преди почивката в средата на полузащитата Милнър и Карик бяха ужасни. Нито в дефанзивен план, нито в офанзивен предлагаха нещо интересно. Топката се подаваше предимно назад към отбраната или вратаря, нямаше пас към нападателите. А когато мексиканците владееха и двамата стояха прекалено близо до централните защитници, което освободи пространството в халфовата линия и гостите разиграваха доста по-добре. След почивката в тази зона влезе Джерард, после и Хъдълстоун и нещата се оправиха. Този факт обаче поражда един важен въпрос - какво е състоянието на Гарет Бари и дали ще може да се възстанови за Мондиала. Освен това дори да е добре, дали ще може пълноценно да изкара мачовете? И ако не го направи, кой ще го сменя? В историята на Капело винаги в съставите му е имало типични дефанзивни полузащитници. Вчера Карик и Милнър пропуснаха възможността да се покажат като такива.


Хъдълстоун направи много силен сезон в Тотнъм, но пък е млад и не вярвам Капело да му има доверие. Мисля, че дори и италианецът няма да се нагърби да постави един до друг Лампард и Джерард. Другият вариант за тази позиция е Скот Паркър. Ще ми е интересно срещу Япония на 30 май дали той ще се появи в игра. Защото той доста напомня на Гарет Бари с представянето си, има изобилие от опит и е много силен в дефанзивен план. Но това наистина е сериозен проблем и то по две причини. От една страна ще се наложи да бъде взет контузен или поне невъзстановен напълно играч на световното (Бари), а от друга трудно можеш да вземеш двама заместници, заради структурата на отбора.


Кой ще отпадне от халфовата линия?


Ето и списъкът с играчи в средата на терена - Бари, Карик, Джо Коул, Джерард, Хъдълстоун, Джонсън, Лампард, Ленън, Милнър, Паркър, Уолкот, Райт-Филипс. Подредени са по азбучен ред (естествено в английския език). От тях по правило трябва да отпаднат 4 човека. Може и да са три, но само при положение, че Капело реши да отпътува за ЮАР с едва трима нападатели, което ще е грешка и не вярвам той да я допусне.


Разделението в халфовата линия може спокойно да е на две части - флангови и вътрешни полузащитници. Първата група е съставена от Уолкот, Джо Коул, Джерард (защото той при Капело е действал преимуществено в лявата зона), Ленън, Райт-Филипс и Джонсън. Това са 6 души, от които трябва да останат четирима. За мен ще отпаднат последните двама. Друг е въпросът дали Капело няма да поиска да ползва Джерард и в центъра и тогава може да се освободи едно място за Джонсън примерно. Но доколкото съм следил Мистър Фабио той едва ли рискува много. В центъра пък са Лампард, Бари, Хъдълстоун, Карик, Милнър и Паркър. Тук в категорията на Джерард е Милнър, т.е. той може да действа и на фланга, което е добре като стратегия. И поради това ми се струва, че играчът на Астън Вила ще остане. Жалкото е, че той изглежда физически съсипан и играе на едва 40% от възможностите си. Поне така изглеждаше срещу Мексико. А продължавам да съм голям почитател на Паркър, но двама измежду него, Карик и Хъдълстоун ще отпаднат. Не мога да кажа кои ще са обаче. Или поне не преди мача с Япония.


Нападението

С Головия си коефициент тук е ясно, че титуляри ще са Рууни и Крауч, а техни копия от пейката ще са Дефоу и Хески. Двойките може и да се разменят във вариант Рууни-Хуски и Дефоу-Крауч, но не и Хески-Крауч и Рууни-Дефоу. Въпреки всички голове, които вкара Бент е обречен да си тръгне, защото капело действа по схемата „избирам най-добрия отбор, а не най-добрия сбор от индивидуалности". А Бент би могъл да играе заедно с някои от високите футболисти, което го прави трети избор на Рууни и Дефоу.

Какво да очакваме от Англия?

В момента не очаквам нищо. Винаги съм твърдял, че за спечелването на световната титла имаш нужда от огромна доза късмет по пътя си. Доказателствата са много и няма нужда да ги споменавам. Никой не може да каже дали англичаните ще имат тази доза. Историята по-скоро ни учи, че е далеч по-възможно да се случи обратното. Другият фактор, който е извън терена е дисциплината. За нея съм склонен да вярвам, че ще я има. Така че единственото, което бих казал е, че на този етап шансовете са по-големи отколкото във всяко друго първенство след 1990 година.

11 март 2010, четвъртък

Барселона - Валенсия

Тази неделя се провежда едно от най-зрелищните дербита в Примера Дивизион. Валенсия гостува на Барселона и ще се опита да стане първия отбор победил Барса у дома в първенството през този сезон. Унибет ще предава този мач на живо и напълно безплатно.

Каталунците, водени от звездата си Лионел Меси, който има 19 гола в 22 мача, ще се стремят да запишат 19-та победа през този сезон и коефициентът за тяхна победа е 1.43.

Въпреки, че са на 3-та позиция в класирането, формата на Валенсия е доста противоречива, със само 2 победи е последните 6 мача, и тяхна победа е оценена на 7.50. Последният мач между двата отбора завърши 0:0 и коефициентът този резултат да се повтори е 20.00.

Унибет предлага множество пазари за залози на този мач, като например за точен резултат, първи голмайстор и жълти картони. И освен че ще предаваме мача по Унибет ТВ, ние предлагаме и изчерпателни Залози на Живо, които Ви позволяват да залагате на всичко по време на мача.

И разбира се, Унибет продължава да предлага пряко предаване и Залози на живо на ВСИЧКИ мачове от Ла Лига до края на сезона!

10 март 2010, сряда

Реал Мадрид - Лион

Реал Мадрид в началото на сезона афишираха като основна своя цел спечелването на Шампионската Лига през настоящата кампания, но за целта Мадридчани трябва първо да заличат дефицита от 0:1 след първият мач между двата отбора и да преодолеят превърналите се в проклятие за тях 1/8 финали. Една фаза, която Белият балет не е преминавал от вече далечният сезон 2003/2004, но която изглежда напълно постижима към настоящият момент.

Цялата прогноза тук: Реал - Лион

06 март 2010, събота

Анализи Англия Висша лига

През миналата седмица Портсмут спечели на терена на Бърнли с 2:1 във Висшата лига и по един любопитен начин доказа, че играта на състава е добра, но късметът често им убягва. В момента, когато пиша този текст, Висшата Лига все още не е потвърдила наказанието от 9 точки, което трябва да бъде наложено на състава, заради влизането им в администрация. Днес има среща между представители на клуба и шефовете на Лигата, за да се дискутира въпроса с отнемането на точки. Ще е интересно какво предвид имат в Портсмут, защото правилото е изключено да бъде заобиколено, а от южният бряг твърдят, че ще се борят да не им отнемат актива. Единственото, което ми идва като вариант в главата е въпросната сделка да бъде описана като смяна на собствеността, а не като влизане в администрация. Това би могло да стане макар и доста сложно, но не съм убеден какво точно ще кажат юристите по въпроса.

Иначе срещата е от огромно значение за Портсмут, защото би им осигурила класиране на Уембли, където финансовите приходи от един полуфинал биха били значими за клуба и неговото оцеляване. В този смисъл ФА Къп има сериозно значение за състава. Същото обаче може да се каже и за Бирмингам само че в този състав от значение е постигането на успех в целия турнир, който ще легитимира новия собственик и ще постави добри основи за следващия сезон. Между другото играта на тима, ръководен от Алекс Маклийш е типична за турнирен състав - малко голове и победи с по едно попадение. Между другото Бирмингам победи много трудно Портсмут в единствения им двубой в Лигата този сезон. Голът бе от дузпа на Макфадън за 1:0 в 90-а минута, като през август Дейвид Джеймс бе излъган от Себастиан Ларсон и шведът много умно си изпроси дузпа. Само че тогава нито Бирмингам играеше силно, нито пък Портсмут бе толкова зле, а и двубоят бе на „Сейнт Андрюз". Сега с Авраам Грант домакините действат добре на терена, но се провалят с една или две индивидуални грешки. Ако те бъдат махнати Помпи може да спечели дори този двубой.

Всъщност идеята, че мачът може да завърши с успех на домакините, минава и през факта, че Бирмингам сякаш не е онзи отбор, който пишеше клубни рекорди. През календарната 2010 година в Лигата съставът има две победи с по един гол разлика (между другото всичките им успехи за сезона са с едно попадение преднина), а в останалите пет срещи има 3 загуби и две равенства. Не бих казал, че и програмата им в този момент е толкова тежка, така че поне за мен има известен спад в представянето им. Това бе напълно нормално и очаквано предвид факта, че отборът е новак в дивизията и едва ли може да продължи да прави само успешни срещи. Това е периодът, когато трябваше да се намесят новите хора в клуба, които Маклийш взе през зимата. Те трябваше да осигурят свежест и разнообразие, но не се получава. От друга страна да са в топ 10 при положение, че са нов отбор за лигата е достатъчно силно постижение, така че сега им остава да отидат и до „Уембли" поне за полуфинал. Между другото двата състава играят един срещу друг и в лигата през седмицата при това на същия стадион, което е интересно като факт.

Лондонското дерби между Фулъм и Тотнъм предлага интрига, заради контузиите в състава на „шпорите" и сравнително доброто постоянство в играта на „котиджърс". Преди два месеца например щях да съм абсолютно убеден, че Тотнъм ще спечели. От тима на „шпорите" ще липсват обаче доста играчи главно в средата на терена - Дейвид Бентли, Джърмейн Джинъс, Том Хъдълстоун няма да са в средата на терена, което е проблем. Аарън Ленън също няма да е в игра. Фланговете обаче няма да пострадат толкова, защото там Модрич и Кранчар, заедно с Бейл в лявата зона ще бъдат ефективни. Въпросът е какво ще стане в средата, защото двойката Паласиос-Хъдълстоун бе невероятна. Много пъти съм говорил за нея, така че сега няма да се спирам в детайли. В този случай обаче дори и заместник на Хъдълстоун няма, защото липсва и Джинъс. Йонес Кабул бе използван на неговото място, но той няма подобна ефективност. Играл е и като бранител и като полузащитник, но ми се струва, че тази зона ще е слабото място за Тотнъм.

От другата страна Фулъм няма загуба вече в 8 поредни мача във всички турнири, което е белег за постоянство в играта им. В предходните им 7 срещи на „Крейвън котидж", тимът има 5 победи, като загуби от вила с 0:2 и завърши наравно с Тотнъм - 0:0. Освен това „котиджърс" запазиха вратата си от голове в 4 от предишните 5 срещи, което е типично за тяхното представяне и говори за прекрасна форма, която през миналия сезон им спечели доста слава на неприятен отбор. Не мога да кажа какво ще се случи в тази среща, но ми се струва, че равенството изглежда много вероятно.

16 януари 2010, събота

Пет важни мача за бъдещето на бенитесовия Ливърпул

Няма как да се пропусне темата за Ливърпул. Само че този път нямам намерение да говоря изцяло за Бенитес. Казал съм всичко, което мога за него, а той определено не е направил нещо ново в последните три месеца. Сега става дума за Ливърпул, за клуба, а не за мениджъра. Двете неща са различни.

Битката за четвъртото място

В предишни години е ставало дума за значението на четвъртото място за бъдещето на даден клуб. Арсенал бе в подобна ситуация миналия сезон и от счетоводните сметки тогава ставаше ясно, че отборът няма да пострада сериозно от завършването извън топ 4. Причината е, че бюджетът на „артилеристите" в последните 5 години се прави на базата на класиране на пето място и всичко като постижение над това се очертава като „добро стечение на обстоятелствата". При Ливърпул финансовите планове се правят на базата на сигурно влизане в Шампионската Лига.

Ето няколко важни проблемни пункта за финансовото положение на Ливърпул:

1. Дълговете на клуба са достатъчно големи, за да не позволяват спокойно да се правят значими трансфери. Липсата на голям стадион не позволява съответно да се увеличи оборота на клуба, а нивото на задълженията не е малко. Така че на практика трудно ще има огромен финансов ресурс за нови играчи при логично или пазарно съобразено поведение на собствениците.

2. Построяването на новия стадион също е задължително. А то определено ще глътне доста инвестиции. Вече има назначен и работещ мениджърски екип, който движи проекта.

3. Клаузата в договора на Торес. Липсата на испанския централен нападател винаги оказва влияние. Тук не говоря за Джерард, защото съм убеден, че той няма да напусне „Анфилд" до края на кариерата си. Торес обаче би могъл да се махне, при това за сума, която съвсем няма да е голяма според клауза в договора му, която позволява да направи трансфер, ако Ливърпул не играе в Шампионската Лига. Тогава пак бюджетът ще пострада.

4. Мениджърът на Ливърпул предпочита да работи с готови играчи, които да купи от други тимове, вместо да развие свои кадри от школата. Оправданието, че нямало подходящи не е сериозно при положение, че са минали вече 6 години. Има и един факт, който си остава скрит за масовата аудитория - Ливърпул има проблем с регистрацията на играчи за Шампионската лига, поради което бе продаден и Хупиа. Заради правилото за „домашно тренирани играчи" финландецът не можеше да получи регистрация. А догодина броят на въпросните футболисти ще се увеличи от 4 на 6 човека. Така че проблемът ще се задълбочи.

5. Напускането на Шампионската Лига още в груповата фаза този сезон също лишава клуба от поне 30% от потенциалните приходи от турнира, които можеше да бъдат взети. Завършването извън четворката във Висшата лига също коства пари, макар и не чак толкова много. Това само показва, че дори и стартът на лятото ще е от по-ниско финансово равнище за клуба.

Без да продължавам този списък мога да кажа, че завършването в четворката е от огромно значение за Ливърпул. Между другото, ако пак опитаме да сравняваме пак с Арсенал, трябва да отбележим, че никой още не е излязъл да каже, че Ливърпул може да си позволи да е пети в класирането. Добавям и обявената публично от Бенитес „гаранция, че отборът ще е четвърти". Изводът е съвсем ясен и простичък - Ливърпул трябва да е в Шампионската Лига задължително и догодина. Иначе проблемите ще са огромни. Аз бих използвал определението катастрофа. Не за Бенитес, а за Ливърпул.

Пътя на парите

Съвсем ясно е, че Бенитес ще трябва да напусне, ако не е в четворката. При това сам въз основа на условията по своята публична словесна „гаранция". Аз съм безкрайно любопитен дали има човек, който да зададе въпроса на собствениците на Ливърпул дали в договора на испанеца има клауза, която касае подобен сценарий. Не съм специалист в областта на трудовото законодателство. Обаче нека се замислим. Ако има клауза за неустойка при уволнение, сигурно има и други неустойки. Какви са те? Това е интересно. Най-нормалното нещо би било да има и част от договора, която да касае евентуално отпадане от четворката в първенството или невлизане в груповата фаза на Шампионската лига. Защото това е най-голямата опасност за клуба. Американците може да не са най-разумните собственици на футболен клуб, които сме виждали, но по отношение на договорите предполагам, че са перфектни. Ако е така, то онова публично изказване на Бенитес за гаранцията придобива смисъл.

И тук стигаме до едно изявление, което бе цитирано на Острова. Конкретните думи на Хикс са „The summer window will be big". Буквалният превод е „летният прозорец ще е голям". Интересно! Колкото и странно да звучи аз вярвам на собствениците при подобни изявления. Както и им вярвах, когато твърдяха, че са дали 128 милиона повече за издръжката на Ливърпул, отколкото клубът сам е изкарал. Защото това са числа, които могат да се проверят. Но си задавам следния простичък въпрос: Защо през лятото на 2010? Защо бе необходимо да се чака една година, когато можеше още миналото лято тимът да бъде подкрепен с подобна финансова инжекция? Да се добави класа към състава и да се увеличат шансовете за титлата. Ливърпул се бе изравнил с Манчестър Ю миналата пролет, „мърсисайдци" бяха силен конкурент на „червените дяволи". Но балансът на трансферите бе само 6 милиона разлика между купените футболисти и продадените. Този баланс между другото вече е изравнен с продажбата на Досена и Воронин. Взимането на Макси не е струвало и пени извън бъдещите разходи за заплатата му.

Създава се впечатление, че собствениците на Ливърпул не желаят Бенитес да им харчи парите. Ако се върнем назад във времето за последните три години, нетният разход на Ливърпул за играчи е около 13 милиона паунда. Това рязко контрастира на сумите в първите три години на Бенитес на Анфилд, когато той разполагаше с общо около 70 милиона нетно (това е разликата между купени и продадени играчи за сезоните 2004-2005, 2005-2006 и 2006-2007). Така че думите за Голямото Лято може и да означават нещо съвсем друго. Аз поне ги разбирам по различен начин и това е първата индикация, че американците искат да се разделят с Бенитес. Защото настоящото положение им дава основание да го направят, въпреки обичта на феновете към испанеца. Да се завърши извън топ 4 не е в стандартите на Ливърпул и ако се случи дори и те идва ли биха застанали много убедено зад испанеца.

Шансовете на Ливърпул

Спирам със сметките и аргументите в стил „ако нещо стане". В последните седмици обаче възникна въпроса защо аз смятам, че топ 4 ще се запази. Така че съм длъжен да обясня първо това. Личното ми мнение е, че за да спечелиш определена цел в едно първенство, което е от 38 кръга се изисква много повече от класа в играта на един отбор. Според клишето това е маратон, а не спринт. Даден тим може да има предимство в една част от сезона, но в друга ще има проблеми. И въпросът е как се справя в тежките серии. Сега нека кажем нещо за настоящото положение. Ливърпул едва ли може да играе по-слабо отколкото сега. Вярно е, че има и друго правило, според което никога не трябва да казваме никога, но наистина не ми се вярва това да е възможно. Но дори и в такава криза, „червените" са на 5 точки от четвъртото място, което съвсем не е толкова голяма разлика. Така че шансовете им не са малки. Следващите 5 мача, в които отборът ще е със сигурност без Торес, вероятно поне в три или четири от тях и без Джерард, а за целия период и без Бенаюн, съперници са Стоук Сити (гост), Тотнъм (дом), Уулвърхямптън (гост), Болтън (дом), Евертън (дом). Това са типичните срещи, в които съставът има навика да губи точки. На практика сега от тях са необходими максимум точки, а в момента е трудно да видим подобна вероятност. Това е решителен период за „мърсисайдци". Пропилеят ли го после няма да могат да се върнат в битката. Миналата година Арсенал се спаси, защото гонеше само Астън Вила. Сега пред хората на Бенитес са цели три тима, от които поне един (а защо не и трите) ще поддържа темпото до края.

Веднага след тази серия следват гостувания на Арсенал и Манчестър Сити. На 21 февруари ще мога с абсолютна сигурност (поне за себе си) да кажа дали Ливърпул ще е в четворката. Ако обаче в края на втория месец от годината, „червените" са на 7 или повече точки от Сити, всичко ще е завършило. Ако се питате защо точно това е границата, ето ви пример. В последните години сме наблюдавали няколко подобни обрата в битката за четвъртото място. Сезон 2005-2006 бе онзи с най-голямата вероятност да има промяна. На 22 февруари 2006, Арсенал изоставаше от Тотнъм с 5 точки, но имаше и мач по-малко. И в края изпревари „шпорите" с огромен късмет. В средата на февруари 2007 пък Евертън водеше на Ливърпул с три точки, но и с мач повече. През февруари 2008 Вила водеше на Арсенал с цели 7 точки при равен брой срещи и пак пропусна възможността да вземе това място. Така че аз поставям границата около тези 7 точки. А и потенциалът на Сити е сериозен, също и на Тотнъм, така че Ливърпул е в сериозна опасност.
В момента няма реален аргумент в полза на достигането на четвъртото място от страна на Ливърпул. Признавам, така е! Обаче не мога да се отърся от усещането, че наблюдаваме най-силните периоди на Манчестър Сити, Тотнъм и Вила и в същото време един от най-слабите възможни на Ливърпул. И тези четири тима изглеждат почти равностойни като точков актив при това положение. Рано или късно мърсисайдци ще се върнат към обичайната си успеваемост. И тогава балансът ще се промени в тяхна полза. И понеже аз все пак не съм от хората, които да казват нещо без никакъв аргумент си мисля, че точно идващите 5 двубоя ще покажат дали това ще се случи. Ако не е така на 21 февруари ще трябва да вдигна ръка и да призная, че съм сбъркал.

13 януари 2010, сряда

Манчестър Сити е вече фаворит за четвъртото място

В последните няколко дни отговорих на толкова въпроси за Манчестър Сити, че е съвсем нормално да напиша и текст за отбора. Първо искам да кажа няколко важни неща. Нямам за цел да давам оценка на началото на Роберто Манчини, нито да правя какъвто и да е задълбочен анализ на играта. Това е невъзможно да се види за три седмици при това срещу тези съперници. И все пак има неща, които са интересни. Така че по-скоро реших да оставя въпроси и теми, които тепърва ще следя. Между другото повечето от нещата вече съм ги казвал в отговори на въпроси в сайта или коментари по телевизията, така че тук просто ще ги обобщя, за да дадат основа на бъдещи текстове по темата.

Промяната в стила на играта

Първоначалното усещане за представянето на отбора след смяната на Марк Хюз с Роберто Манчини е за повече стабилност в дефанзивен план. Гледайки всеки от двубоите ясно се забелязва една тенденция. Тимът използва четирима защитници и пред тях други двама опорни полузащитници, които носят изключителна сигурност в отбрана, защото рядко някой от тях стига до противниковото наказателно поле. Те просто липсват в предни позиции. В редки случаи, може би по навик Гарет Бари се оказва там, но това е по-скоро изключение, което потвърждава правилото. По този начин се постига спокойствие, че дори топката да бъде загубена, контраатаката на противника ще бъде посрещната спокойно. Найджъл де Йонг и Гарет Бари са хората пред четворката бранители. Има и още нещо. Крайните защитници не се включват активно в атаките, както бе при Хюз. Ще съм много любопитен, когато Бридж се върне дали това ще е така, защото една от характерните черти на неговия стил са точно тези включвания. Но в момента крайните бранители си седят в зоните.

Това е основа на тактическата стратегия на Манчини. Благодарение на нея се постига две други неща. Първото е, че офанзивните играчи имат свободата да правят каквото си искат в нападение. Обичайно това са двама флангови футболисти, един чист нападател и един човек зад гърба му. Тези 4 души имат свободата да си сменят позициите, да бият удари и изобщо всичко, което е необходимо да се отбележи гол. Не се страхуват, че при грешка ще последва ужасна контраатака, защото зад гърба им по правило има 6 човека и вратар. Това е достатъчно в почти всички случаи. Важно е да добавим, че във всеки двубой играч, който действа преимуществено с ляв крак като Мартин Петров е поставян на десния фланг и обратно - човек със силен десен на лявото крило. Причината е във възможността те да навлизат навътре към противниковата врата и да стрелят, а да не са типичните крила. Освен това обаче има и още нещо - противникът е изкушен да влезе в половината на Манчестър Сити и да се отвори. Дори тимове като Уулвърхямптън, Блекбърн, Стоук Сити, даже и Мидълзбро не могат да устоят на това. И това се случва, заради онези шест човека, които стоят около централната линия или направо в своето поле. Така противниците на Сити имат пространство да изнесат топката, не са жестоко атакувани в своята половина, а чак в центъра. Така пък се освобождава място за въпросните четирима играчи на „гражданите", когато топката бъде отнета. Това е типична контраатакуваща игра.

Сравнението с резултатите на Марк Хюз

Естествено всичко това е на базата на 4 мача, които не са мерило. Все още предстои да видим дали ще е толкова ефективна играта и в останалите мачове. Разликата с облика на Сити при Марк Хюз е липсата на риск от контраатаките на съперника. Това е стратегия, която е добра за двубои срещу отборите от втората половина на класирането. Предстои да видим дали ще работи и срещу тези от топ 6. Защото Хюз победи Челси, два пъти Арсенал, направи равенство на терените на Астън Вила и Ливърпул, загуби нещастно от Манчестър Ю. Но пък се провали срещу така наречените по-слаби отбори у дома. Аз все още не бих обобщавал, че при Манчини отборът е различен, заради един простичък факт - и под ръководството на Хюз бяха победени Уулвърхямптън и Блекбърн без да се допусне гол. Този сезон Сити с уелсеца начело не игра срещу Стоук Сити, но през миналия с далеч по-малък потенциал от настоящия, „гражданите спечелиха у дома с 3:0, което ме кара да мисля, че и сега щяха да победят „грънчарите". Напомням, че в началото на сезона Хюз направи серия от 4 поредни успеха, като част от нея бяха мачове точно с тези съперници - Уулвс и Блекбърн. С това искам да покажа защо все още не обявявам за бляскаво началото на Роберто Манчини. Ако италианецът отстрани Юнайтед в Карлинг Къп и се представи на „Олд Трафорд" по-добре от тима, ръководен от Хюз, тогава вече този анализ ще е различен.

Стратегията на шефовете и програмата на отбора

Преди да бъде уволнен Марк Хюз имаше достатъчно дълго време спекулации за отстраняването му. Те започнаха още през лятото. Оказа се, че решението за смяната е било взето след мача на Манчестър Сити с Хъл Сити, който бе на 28 ноември. Самата смяна дойде на 19 декември, което е 20 дни по-късно. Решението е било продиктувано според слуховете от две причини:

- Манчини да се запознае добре със състава в хода на тези 20 дни, от които 14 е прекарал в дома на един от шефовете на Сити, гледайки видео и контактувайки с него.
- да преминат тежките двубои на Манчестър Сити с Арсенал за Карлинг Къп, Челси за първенство, гостуването на Тотнъм в Лигата.

Оставям встрани моралната страна на въпроса. За мен шефовете на клуба не постъпиха честно, но това е лукс, който в съвременния футбол рядко хората си позволяват да имат. Но извън морала трябва да похвалим за проницателността шефовете на Сити. Да пуснеш Манчини последователно срещу Арсенал (макар и срещу втория състав на тима в Карлинг Къп), после Челси и Тотнъм, та дори и Съндърланд, който е сред добре представящите се тимове в лигата и е в топ 10 не е най-доброто решение за дебют в английския футбол. Поредицата Стоук Сити у дома, Уулвърхямптън като гост, после Блекбърн у дома, а по времето на промяната вече бе ясно, че ще се гостува и на второразредния този сезон Мидълзбро в ФА Къп, изглежда доста по-лесно. И е факт, че Манчини натрупа самочувствие, а и отборът увереност под негово ръководство.

Малко сметки

Сега да видим какво предстои в Лигата и ФА Къп. Гостуване на Евертън, гостуване на Скънторп в ІV кръг на ФА Къп, Портсмут у дома, Хъл Сити навън, Болтън у дома, Стоук Сити като гост. Домакинският двубой срещу Ливърпул е на 21 февруари. Ако върнем лентата назад, Манчини бе назначен на 19 декември, което означава два месеца време до първия много сериозен мач. Чудесен меден месец, бих казал аз и пак бих поздравил за циничната, но практична стратегия шефовете на Сити.

Освен това нека пак застанем във времето на днешния ден - 13 януари и се опитаме да гледаме само Висшата Лига. Тимът е изиграл до този момент 20 мача. Остават още 18. „Гражданите" заемат четвъртото място с равен брой мачове с Тотнъм (спрямо шпорите имат точка преднина), Астън Вила (три точки преднина) и Ливърпул (5 точки преднина). Освен всичко останало всеки от директните мачове през втората половина от сезона за Манчестър Сити е у дома срещу тези съперници. Гостуванията в Лигата са на Евертън, Хъл Сити, Стоук Сити, Челси, Съндърланд, Фулъм, Бърнли, Арсенал и Уест Хям. Има поне 5, които изглеждат напълно възможни за спечелване. Само тези на Челси и Арсенал изглеждат трудни, но с контраатакуващия стил на състава, който ще се развива не би следвало да са нещо страшно. Освен споменатите три отбора, които са преки съперници за третото място, Сити приема у дома последователно Портсмут, Болтън (след това са двубоите с Ливърпул и Тотнъм), Уигън, Бирмингам, Манчестър Ю (след това е срещата с Астън Вила) и накрая Евертън. На практика единствено сблъсъкт с Манчестър Ю изглежда тежък извън онези споменати три срещи, които са си задължителни за печелене.

Между другото Мартин Петров през лятото ще става свободен агент, защото договорът му изтича. Поне такава е моята информация, не гарантирам да е 100-процентова. Което означава, че още сега може да преговаря с други тимове. Но той ще иска да остане в Сити, ако бъде оценяван и ако му се предоставя шанс за изява. Засега това става, а и той е единственият флангови играч с ляв крак в тима, което не е без значение при тактическата стратегия, която виждаме от Манчини. Но въпросът е дали италианецът ще разчита на него в дългосрочен план. Това зависи от евентуалното предложение за нов договор и дискусиите за него. Така че и това е нещо, върху което си заслужава да се помисли.

Значението на Карлинг Къп

Стигам и да Карлинг Къп. На всеки отбор в позицията на Манчестър Сити е необходим трофей. А за харчилия огромни суми до този момент тим на „гражданите" той е наложителен. Проблемът е, че точно в момента два сблъсъка с Манчестър Ю са абсолютно излишни с оглед на дългосрочната стратегия на клуба - влизане в четворката. Но няма как да бъдат оставени без последствие, защото са градски дербита и то срещу шампиона. За мен ще е интересно как ще изглежда отбора в тях, а не дали ще ги спечели. Естествено и второто има огромно значение, защото е гаранция за „Уембли", финал в купа, позабравени емоции за феновете и дори шанс за трофей. От друга страна Сити няма участие в Европа, което улеснява нещата значително. Предполагам, че дори и в ФА Къп съставът ще търси максимално добри резултати.

Остава естествено и чисто психологическия проблем. Защото сега говорим за серия от 4 поредни мача с победи. Ама били срещу слаби отбори. Голяма работа! Нали са четири поредни победи. Докато при загуба в този сблъсък на Манчестър, това вече ще развали серията и тогава същите резултати няма да се приемат като толкова значими. Ще се промени психологическия климат около отбора, дори и анализите на хора като мен. Така че тези две срещи са важни за бъдещето на Сити. И в този контекст ми се струва, че победата над Арсенал в четвъртфинала за Карлинг Къп бе единствената, на която собствениците не са се зарадвали много. Защото голямата цел този сезон не е трофей, а място в четворката. Е, ако се изпълнят и двете няма да е лошо, но при всички положения купа на Лигата и пето място ще са провал. Така че Манчини е пред тежък период от време, който без този полуфинал можеше да използва за подготовка на тима си пролетта.

Извод

Аз не искам да казвам сега дали Манчини е стартирал блестящо. Така показват резултатите, но те не са пълна гаранция, че наистина всичко е прекрасно. От друга страна едва ли може да ес иска нещо повече от мениджъра на този етап. Не искам и да се връщам на моралната страна на нещата спрямо Марк Хюз. Това вече е стара тема. Аз не смятам, че действията спрямо него бяха честни, но сега поглеждайки нещата от гледна точка на интересите на клуба може би шефовете са взели правилното решение.

Факт е обаче нещо друго, което аз бих посочил въз основа на моментното класиране във Висшата лига и програмата на отборите:

МАНЧИНИ ИМА НАПЪЛНО РЕАЛЕН ШАНС ДА СТАНЕ ЧЕТВЪРТИ. ЗАДЪЛЖЕН Е ДА ГО ПОСТИГНЕ. ВСИЧКО ОСТАНАЛО ЩЕ Е ПРОВАЛ.

Така че нека видим дали ще стане! Аз го пожелавам на феновете на Сити, много повече на Мартин Петров, по-малко и на Манчини, но не и на шефовете на клуба. Аз обаче продължавам да смятам, че там ще е Ливърпул и топ 4 ще оцелее и този сезон.

Източник: Premiership.bg

11 януари 2010, понеделник

Дълговете заплашват бъдещето на Манчестър Юнайтед

Информация от Борислав Борисов за финансовото състояние на Манчестър Юнайтед.

Един колега преди десетина години ми каза, че най-важното нещо при анализ на каквато и да е ситуация е да проследиш пътя на парите. Там грешки няма. А и трудно може да се скрие истината, стига да умееш да следиш този път. Когато чуя новина за суми от порядъка на няколко милиона винаги преглеждам внимателно казаното. А след новогодишните празници заваляха информации за суми от порядъка на стотици милиони и то английски лири, които се превръщаха от дълг в собственост във футбола на Острова.

Фокусите на Челси и Манчестър Сити

Манчестър Сити изчисти 305 милиона паунда от дълговете си с едно щракване на пръстите на собственика си шейх Мансур. Е, когато имаш 560 милиарда това е лесно, нали! Преди това Роман Абрамович с огромна лекота изчисти дългове на Челси в размер на 340 милиона английски лири. Пак с едно щракване на пръсти. На практика собствениците на двата клуба превърнаха дълговете на отборите в своя собственост в компаниите, които ги притежават чрез акции. За последната финансова година и двата клуба обявиха загуби, но те не са толкова страшни. Английският вестник „Индипендънт" обяви, че това е прехвърляне на едни пари от десния джоб в левия. По-важното е,че бяха задоволени желанията на УЕФА и ФИФА клубовете да нямат дългове. Поне счетоводните сметки показват точно това. А дали това ги прави по-стабилни? Едва ли. И примерът е с най-печелившият в света.

Дълговете на Манчестър Ю

На сцената излезе Манчестър Ю, заради един чисто спортен резултат - отпадане от ФА Къп у дома в ІІІ кръг на турнира след поражение от треторазредния този сезон Лийдс Юнайтед. Загубата на възможност да се спечели една купа не е голяма болка за „червените дяволи", но поражението си има и друга гледна точка - финансовата. Сигурно всеки привърженик се е питал защо Алекс Фъргюсън заставя своя състав вече три години поред да играе в почти всички турнири с максимални усилия, независимо дали става дума за Купата на лигата или Шампионската лига. Иска да спечели куодрапъл? Едва ли. Просто е задължен да го прави, заради финансовото състояние на отбора. Според различни анализи, клубът има нужда от всеки един двубой на „Олд Трафорд", за да увеличава приходите си. Полуфиналите и финала за ФА Къп на Уембли, плюс последния двубой в купата на Лигата пак там, а и предхождащият мач на сезона в Англия за Къмюнити Шийлд, който също се играе на 90-хилядния национален стадион също изглеждат апетитно отгледна точка на приходите. Да не говорим за турнетата в Азия през лятото.

Фамилията Глейзър не може да направи онова „щракане с пръсти", което арабските шейхове на Сити и Роман Абрамович в Челси показаха. Защото тези пари не са техни, а са взети като заеми от банките като различен вид кредит. И тук става интересно. Общата сума, която Манчестър Ю дължи се е увеличила от 540 милиона паунда през 2005 до 699 през 2008. И продължава да расте. Причината е, че на практика задълженията са два вида. Единият е обезпечен заем към банките, който е огромен като размер и е към 520 милиона паунда. За него годишно клубът плаща около 45 милиона, като в това число влизат пари по главницата и лихвите. За по-голяма яснота нека кажем, че схемата за изплащане доста наподобява тази на познатия у нас заем, който сигурно голяма част от хората и в България имат. В него няма нещо чак толкова рисковано. При положение, че годишната печалба на клуба е в размер на 88 милиона паунда, тази сума не е проблем. Неприятностите идват от другата част на сумата, която е взета от фамилията Глейзър, за да купят клуба през 2005 и той е ПИК-заем.

ПИК-заем

При обявяването на финансовите резултати през 2008 година на компанията „Ред Футбол", която е фактически собственик на Манчестър Юнайтед, задълженията от този вид са 175 милиона паунда. ПИК-заемите (на английски PIK Loans) са интересни с това, че върху сумата се начисляват ежегодно лихва, която се прибавя към главницата, но получателят на този кредит не плаща нищо на даващия кредита, докато не изтече срока на целия заем. Давам и пример, за да е по-ясно. Върху тези 175 милиона задължение за 2008 година има годишна лихва от 14.25%, което означава, че след още 365 дни време заемът на Юнайтед ще се увеличи с нови близо 25 милиона и ще стане 199. След още една година върху тези 199 милиона ще се начисли пак лихва от 14.25%, което прави малко над 227 милиона. И така ще се увеличава до 2017 година, когато според анализите ще е над 550 милиона паунда, които тогава трябва да се платят. Но тези пари не се изискват ежегодно, а чак в края на периода.

Според коментар в един от блоговете на ББС, написан от Робърт Престън, може да се стигне до нов заем, който да ликвидира задълженията на клуба по тези два вида заеми. Твърди се, че той би бил около 600 милиона паунда или малко повече. На практика дългът ще нарастне, но ще е контролиран в някакви разумни граници и ще се погасява периодично. Тоест щракването с пръсти на фамилията Глейзър също ще го има, подобно на онова, което стана в Челси и Манчестър Сити, но ще е в съвсем различен вид. Естествено нито от фамилията Глейзър, нито от банките, които са дали двата различни вида кредит коментират положението пред развихрилата се британска преса. Другият вариант е да се продаде клуба. Но в състояние на криза едва ли някой би го направил сега, защото цената със сигурност ще е далеч под тази на пазара. Имайки предвид, че фамилията Глейзър по принцип е известна с такъв тип сделки, при които купува даден бизнес и после го продава на по-висока цена при промяна на пазарните условия, то такова решение бе очаквано. Но световната криза на практика попречи на реализациятана този сценарий. Парадоксът е, че рефинансирането на споменатите два вида заеми трябва да се направи пак от банките, които биха спечелили много повече пари от Манчестър Ю и фамилията Глейзър, ако се запази предишната структура на кредитните задължения, които клубът има. Така че преговорите, които е ясно, че вървят в момента или поне така твърдят слуховете в пресата на Острова, със сигурност няма да се лесни. А и сумата може би ще е различна.

Значението на спортните резултати

Всички посочени сметки показват, че те обясняват най-добре активността на Манчестър Ю на трансферния пазар. Или липсата на такава. През лятото клубът обяви, че Бербатов е последният футболист, който е купен след като е навършил 26 години. Заявена бе нова политика на селектиране на играчи, които трябва да се изграждат вътре в клуба. Скритата част от всичко това е фактът, че Манчестър Ю спира със сделки от рода на 30 милионните привличания на Рио Фърдинанд и Уейн Рууни или 50-милионния пакет „Андерсон-Харгрийвс-Нани". Всички се питахме защо не бяха похарчени всички пари от сделката за Кристиано Роналдо, а бяха дадени едва 20 милиона от получените за португалеца 80 при привличането на Валенсия и Обертан. Е, една част от отговора може би е и в горните сметки.

Сумата получена от трансфера на Кристиано Роналдо ще влезе в сметките, които са за финансовата година, завършваща през лятото на 2009. Това са 60 милиона разлика, която ще е прибавена към останалата печалба, което ще направи този показател огромен. Според слуховете фамилията Глейзър ще иска да ликвидира този тип задължения от ПИК-заемите, макар да се наложи да платят тежка санкция, но да ликвидират посочената спирала, защото тя започва да пречи на нормалното функциониране на клуба. Алекс Фъргюсън е добър гарант за спортно-технически успехи, но той със сигурност не е вечен. А и конкуренцията става все по-жестока. Амбициите на Челси, Манчестър Сити, дори Арсенал са огромни. Ливърпул няма вечно да е в криза, прогресът на Тотнъм и Астън Вила вече е осезателен, макар да са далеч от Юнайтед. Богатството на новия собственик на Бирмингам идва от Азия, така че дори не може да се сметне със сигурност. Всичко това прави Висшата лига ужасно конкурентна и резултатите на клуба на терена не са гарантирани. Особено след напускането на Фъргюсън, което може и да се забави, но ще се случи.

Американският бизнес на Глейзър

Фамилията Глейзър, която е собственик на Манчестър Ю, е собственик и на американския франчайз от Националната Футболна лига Тампа бей Бюканърс. През 2003 година тимът спечели Супербола, но този сезон се предсави ужасно с едва 3 победи от общо 16 мача,завършвайки на дъното на тяхната дивизия. По-важното е, че в репортажите на медиите клубът е похарчил 30 милиона долара по-малко от позволените и обичайно използвани от тимовете 100 милиона, които представляват тавана за заплати. Интересното е, че според правилата разликата може да се вземе от собственика. През януари миналата година клубът уволни спечелилия Супербола треньор Джон Груден и постави начело на състава най-младият изобщо в лигата наставник Рахим Морис, който е едва на 32 години. В същото време цените на билетите за мачовет на отбора бяха повишени, а резултатите са лоши, което доведе и до намаляване на посещаемостта.

Ясно е, че Манчестър Ю не може да си позволи още няколко провала на терена, ако иска всичко да е нормално в счетоводните сметки през лятото. Двубоите от купата на Лигата срещу Манчестър Сити, после и осминафинала срещу Милан в Шампионската лига, а и битката в първенството с Челси и Арсенал ще са от огромно значение за Манчестър Ю. Не толкова за славата, а и за баланса на счетоводните сметки. А това май е дори по-важно.

Източник: Premiership.bg

22 декември 2009, вторник

Обзор на сезона до този момент

Погледа на Борислав Борисов за Висшата лига на Англия до момента. Задават се празници. Заради многото футбол в тях едва ли ще имам време да направя обстоен преглед на общите тенденции при изминаването на половината сезон, поради което ще го направя сега. Няма да е перфектно от статистическа гледна точка, защото няма да са се изиграли всички от първите 19 мача, но все пак тенденциите остават. Ще отложа и пускането на статистическата справка за отминалия кръг, но тя няма да се загуби и ще я видите вероятно утре.

Класирането

Аз от началото на годината си правя малко по-различно подреждане, поради което отново него ще предложа на вниманието на читателите. То е интересно и показателно само за горната половина на таблицата или за първите 9 състава в подреждането. Става дума за пропуснатите точки, като смисълът на тази таблица е да се елиминират отложените двубои на някои отбори като фактор в таблицата. А за момента Арсенал, Манчестър Сити и Фулъм имат по един мач по-малко в тази група. Другият вариант е да се покаже коефициент от печелене на точки за един мач, но моят метод ми се струва малко по-лесен и прегледен.

1. Челси - 13

2. Арсенал - 16

3. Манчестър Ю - 17

4. Астън Вила - 19

5. Тотнъм - 21

6. Манчестър С - 22

7. Фулъм - 25

8. Бирмингам - 26

9. Ливърпул - 27

Сензацията дойде от Ливърпул

Има няколко неща, които трябва да се споменат от чисто статистическа гледна точка. Сривът на Ливърпул е най-изненадващото нещо. Поне за мен. Тимът е девети според темповете на печелене на точки след изминаването почти на половината сезон. Нещо повече. За цялото минало първенство отборът пропусна да вземе общо 28 точки (максималния брой за един сезон е 114, а те спечелиха 86 през май). Сега след 18 мача имат подобно количество изпуснати точки. В началото темата за Алонсо бе най-лесното обяснение, но сега явно трябва да е друго. Проблемът в този случай е липсата на прогрес и възможности за излизане от кризата. Сега чета, че и през януари Бенитес няма да получи допълнителни финансови средства, което означава, че за да вземе нови играчи, трябва да продава наличните. По това време на миналия сезон, „червените" имаха 39 точки от 18 срещи, а сега са с 27. Отпаднаха и от Шампионската лига. На практика колкото добре играеха през пролетта, толкова зле изглеждат сега.

Четвъртото място

Естествен е въпросът кой може да заеме тогава четвъртото място. Всъщност преди него има друг въпрос - освободи ли Ливърпул четвъртото място. Според мен - все още не, но разликата с Вила вече е 8 точки при равен брой изиграни срещи и предстоящо гостуване на „Вила Парк" от страна на „червените". Хората на Бенитес имат на пръв поглед лесен мач срещу Уулвърхямптън у дома, но хората на Мик Макарти имат три поредни победи, когато са с най-добрия си тим на терена. След това пък Ливърпул гостува на Вила и после приема Тотнъм. Май след тези двубои ще знаем доста за положението на мърсисайдци този сезон. Според поднесената по-горе таблица Вила, Тотнъм и Манчестър Сити се движат с приблизително еднакво темпо на печелене на точки. Много интересен е Тотнъм, заради качеството на игра в определени мачове, но непостоянството все още е част от представянето на отбора, което мен поне ме разочарова. В зависимост от моментната форма ту един, ту друг от тези три клуба, излизат напред. Но ще е интересно какво всъщност ще стане с „гражданите" след смяната на Хюз. Защото не е невъзможно тя да има и обратен ефект върху развитието на състава.

Битката за титлата

Още ми се струва рано да говорим за нея. Представянето на Челси възбуди няколко въпроса в последно време, като един от тях е за умората в ключови играчи. А друг за значението на Купата на Африка. Хубавото е, че януари ще ни даде доста отговори в тази посока, така че аз вместо да гадая бих изчакал за изводите. Но при всички положения отборът изглежда по-слаб отколкото през септември. Да не говорим, че ако правим сравнения седмица за седмица и искаме да сме позитивно настроени, пак може да стигнем до извода, че тимът не става по-добър. Манчестър Ю има огромен проблем с контузени защитници, така че там логиката не може да бъде търсена в момента. В следващите 5 срещи обаче тимът има двубои срещу Хъл Сити и Бирмингам като гост и срещу Уигън, Бърнли и Хъл у дома. Това са си 15 задължителни точки за клуб, който гони титлата. Не ги ли постигнат наистина ще е изненадващо положението. Арсенал се представя изцяло според очакванията ми. Тимът е в челото на подреждането, но истината е, че преди да завърши януари месец не може да се каже какво ще стане. Дори ключовата дата е 9 февруари, защото следват много тежки мачове за състава - Астън Вила (д), Портсмут (г), Болтън (д, отложен от ІІ кръг), Евертън (д), Болтън (г), Астън Вила (г), Манчестър Ю (д), Челси (г), Ливърпул (д). Целта на „артилеристите" е след тази поредица да са все още на около 3 до 5 точки от върха. Тогава ще имат сериозни шансове за титлата, предвид програмата си до края на сезона.

Съндърланд, Фулъм и Стоук С

Стив Брус започна много силно в Съндърланд, но после се видя, че съставът му няма широчина, която да помогне при множество контузии и наказания. Въпреки всичко съм убеден, че „черните котки" ще са в топ 10 на крайното класиране, което е сериозен прогрес от миналия сезон, когато се бориха за оцеляване и дори можеше по теория да изпаднат в последния ден от първенството. Стив Брус постави стабилни основи, които ще се чака в бъдеще да донесат дивидент другото лято и като цяло през следващия сезон. А точно такова нещо виждаме във Фулъм. Отборът успя да балансира представянето си в Премиършип с ангажиментите си в Европа, благодарение на умната трансферна политика и в последствие действия на мениджъра си Рой Ходжсън. Котиджърс пак са в топ 10 при вече далеч по-конкурентна среда. По това време на миналия сезон са имали 24 точки от 17 мача, а сега са с 26, което означава и дори лек прогрес.

Ако искаме обаче да отличим даден клуб като цяло, то това би следвало да бъде Стоук С. Очакваше се с „грънчарите" да се свързват понятия като „синдрома на втория сезон" и други подобни, но на практика става точно обратното. Стоук е на непрекъснато между 7-мо и 12-то място от септември насам, което е белег вече за спокойствие и стабилност. Уверен съм, че трудно ще се стигне до някакъв срив, макар все още да не го изключвам напълно, заради естеството на Висшата лига. За Стоук сякаш нямаше пауза между двата сезона и тимът играе по същия начин, както и през пролетта, като разликата е в по-голямата увереност при гостувания. Сега „грънчарите" имат 21 точки от 17 двубоя (7 от тези точки са от гостувания, което е 13-то постижение в лигата). След същия брой двубои, „грънчарите" имаха 20 точки миналата година, но тогава бяха най-слабият гост в лигата с взети едва 3 точки навън.

Битката за оцеляване

Трудна работа е да се прогнозира кой ще се справи. За мен списъкът с отбори, които съм утвърдил като кандидати за момента включва всички от 12-то място - Уулвърхямптън, Блекбърн, Бърнли, Евертън, Уигън, Хъл С, Болтън, Уест Хям и Портсмут. Според логиката на представянето на тези тимове в последно време очаквам прогрес в краткосрочен план на Портсмут и Уест Хям. И в двата клуба проблемите са извън терена, на организационно равнище, което ме кара все още да ги оставям след сериозните кандидати за изпадане. Евертън също е в тази категория, но при „карамелите" прогресът ще дойде, когато оздравеят повечето от основните им футболистите им - Артета, Ягиелка, Невил. При останалите не вярвам да се промени нещо и те ще са в борбата за оцеляване.

Силните са станали по-слаби или обратното?

Факт е наличието на известно изравняване на силите. Големият и интересен въпрос е дали силните тимове са станали по-слаби или се е случило точно обратното. За да се направи някакъв извод е необходимо да се разгледат доста повече фактори. Само с точките и класацията по това време на миналия сезон няма да стане. Защото ако се сравни подреждането след 18 кръга миналия сезон и сега се вижда следното:

- Сега Челси има 4 точки повече, Манчестър Ю дори 5, Арсенал също е с 4 повече от това време миналата година. Това означава, че са по-силни, нали!

- При Астън Вила прогресът е само с 1, при Тотнъм - с 14, заради слабото начало на миналия сезон. Манчестър Сити има 11 точки повече. Фулъм е с 2 точки по-добър, а Съндърланд е на същото равнище. Бирмингам пък не е бил изобщо във Висшата лига, а сега е на седмо място в нормалното класиране и на осмо в моето, което със сигурност е прогрес.

- Отстъплението е само при Ливърпул и Евертън според точките.

- По това време на миналия сезон последният в класирането Уест Бромич е имал 18 точки, сега Портсмут е само с 14. Лидерът е бил Ливърпул с 39 точки, а сега е Челси с 41.

Факт е, че от първите 10 отбора в настоящото класиране само един е регистрирал регрес в спечелените точки. Така че не мога да обобщя в момента нищо по темета „дали силните са станали по-слаби или слабите по-силни". Но това определено е нещо върху което си заслужава да се помисли. Един от проблемните моменти е броя на контузени играчи сега в сравнение с миналия сезон по това време, но тук срещам проблем с намирането на статистика за миналата година. Може би от този факт би излязъл някакъв допълнителен извод.
Източник: Premiership.bg
 

Футболни прогнози Copyright © 2009