Пет важни мача за бъдещето на бенитесовия Ливърпул

Няма как да се пропусне темата за Ливърпул. Само че този път нямам намерение да говоря изцяло за Бенитес. Казал съм всичко, което мога за него, а той определено не е направил нещо ново в последните три месеца. Сега става дума за Ливърпул, за клуба, а не за мениджъра. Двете неща са различни.

Битката за четвъртото място

В предишни години е ставало дума за значението на четвъртото място за бъдещето на даден клуб. Арсенал бе в подобна ситуация миналия сезон и от счетоводните сметки тогава ставаше ясно, че отборът няма да пострада сериозно от завършването извън топ 4. Причината е, че бюджетът на „артилеристите“ в последните 5 години се прави на базата на класиране на пето място и всичко като постижение над това се очертава като „добро стечение на обстоятелствата“. При Ливърпул финансовите планове се правят на базата на сигурно влизане в Шампионската Лига.

Ето няколко важни проблемни пункта за финансовото положение на Ливърпул:

1. Дълговете на клуба са достатъчно големи, за да не позволяват спокойно да се правят значими трансфери. Липсата на голям стадион не позволява съответно да се увеличи оборота на клуба, а нивото на задълженията не е малко. Така че на практика трудно ще има огромен финансов ресурс за нови играчи при логично или пазарно съобразено поведение на собствениците.

2. Построяването на новия стадион също е задължително. А то определено ще глътне доста инвестиции. Вече има назначен и работещ мениджърски екип, който движи проекта.

3. Клаузата в договора на Торес. Липсата на испанския централен нападател винаги оказва влияние. Тук не говоря за Джерард, защото съм убеден, че той няма да напусне „Анфилд“ до края на кариерата си. Торес обаче би могъл да се махне, при това за сума, която съвсем няма да е голяма според клауза в договора му, която позволява да направи трансфер, ако Ливърпул не играе в Шампионската Лига. Тогава пак бюджетът ще пострада.

4. Мениджърът на Ливърпул предпочита да работи с готови играчи, които да купи от други тимове, вместо да развие свои кадри от школата. Оправданието, че нямало подходящи не е сериозно при положение, че са минали вече 6 години. Има и един факт, който си остава скрит за масовата аудитория – Ливърпул има проблем с регистрацията на играчи за Шампионската лига, поради което бе продаден и Хупиа. Заради правилото за „домашно тренирани играчи“ финландецът не можеше да получи регистрация. А догодина броят на въпросните футболисти ще се увеличи от 4 на 6 човека. Така че проблемът ще се задълбочи.

5. Напускането на Шампионската Лига още в груповата фаза този сезон също лишава клуба от поне 30% от потенциалните приходи от турнира, които можеше да бъдат взети. Завършването извън четворката във Висшата лига също коства пари, макар и не чак толкова много. Това само показва, че дори и стартът на лятото ще е от по-ниско финансово равнище за клуба.

Без да продължавам този списък мога да кажа, че завършването в четворката е от огромно значение за Ливърпул. Между другото, ако пак опитаме да сравняваме пак с Арсенал, трябва да отбележим, че никой още не е излязъл да каже, че Ливърпул може да си позволи да е пети в класирането. Добавям и обявената публично от Бенитес „гаранция, че отборът ще е четвърти“. Изводът е съвсем ясен и простичък – Ливърпул трябва да е в Шампионската Лига задължително и догодина. Иначе проблемите ще са огромни. Аз бих използвал определението катастрофа. Не за Бенитес, а за Ливърпул.

Пътя на парите

Съвсем ясно е, че Бенитес ще трябва да напусне, ако не е в четворката. При това сам въз основа на условията по своята публична словесна „гаранция“. Аз съм безкрайно любопитен дали има човек, който да зададе въпроса на собствениците на Ливърпул дали в договора на испанеца има клауза, която касае подобен сценарий. Не съм специалист в областта на трудовото законодателство. Обаче нека се замислим. Ако има клауза за неустойка при уволнение, сигурно има и други неустойки. Какви са те? Това е интересно. Най-нормалното нещо би било да има и част от договора, която да касае евентуално отпадане от четворката в първенството или невлизане в груповата фаза на Шампионската лига. Защото това е най-голямата опасност за клуба. Американците може да не са най-разумните собственици на футболен клуб, които сме виждали, но по отношение на договорите предполагам, че са перфектни. Ако е така, то онова публично изказване на Бенитес за гаранцията придобива смисъл.

И тук стигаме до едно изявление, което бе цитирано на Острова. Конкретните думи на Хикс са „The summer window will be big“. Буквалният превод е „летният прозорец ще е голям“. Интересно! Колкото и странно да звучи аз вярвам на собствениците при подобни изявления. Както и им вярвах, когато твърдяха, че са дали 128 милиона повече за издръжката на Ливърпул, отколкото клубът сам е изкарал. Защото това са числа, които могат да се проверят. Но си задавам следния простичък въпрос: Защо през лятото на 2010? Защо бе необходимо да се чака една година, когато можеше още миналото лято тимът да бъде подкрепен с подобна финансова инжекция? Да се добави класа към състава и да се увеличат шансовете за титлата. Ливърпул се бе изравнил с Манчестър Ю миналата пролет, „мърсисайдци“ бяха силен конкурент на „червените дяволи“. Но балансът на трансферите бе само 6 милиона разлика между купените футболисти и продадените. Този баланс между другото вече е изравнен с продажбата на Досена и Воронин. Взимането на Макси не е струвало и пени извън бъдещите разходи за заплатата му.

Създава се впечатление, че собствениците на Ливърпул не желаят Бенитес да им харчи парите. Ако се върнем назад във времето за последните три години, нетният разход на Ливърпул за играчи е около 13 милиона паунда. Това рязко контрастира на сумите в първите три години на Бенитес на Анфилд, когато той разполагаше с общо около 70 милиона нетно (това е разликата между купени и продадени играчи за сезоните 2004-2005, 2005-2006 и 2006-2007). Така че думите за Голямото Лято може и да означават нещо съвсем друго. Аз поне ги разбирам по различен начин и това е първата индикация, че американците искат да се разделят с Бенитес. Защото настоящото положение им дава основание да го направят, въпреки обичта на феновете към испанеца. Да се завърши извън топ 4 не е в стандартите на Ливърпул и ако се случи дори и те идва ли биха застанали много убедено зад испанеца.

Шансовете на Ливърпул

Спирам със сметките и аргументите в стил „ако нещо стане“. В последните седмици обаче възникна въпроса защо аз смятам, че топ 4 ще се запази. Така че съм длъжен да обясня първо това. Личното ми мнение е, че за да спечелиш определена цел в едно първенство, което е от 38 кръга се изисква много повече от класа в играта на един отбор. Според клишето това е маратон, а не спринт. Даден тим може да има предимство в една част от сезона, но в друга ще има проблеми. И въпросът е как се справя в тежките серии. Сега нека кажем нещо за настоящото положение. Ливърпул едва ли може да играе по-слабо отколкото сега. Вярно е, че има и друго правило, според което никога не трябва да казваме никога, но наистина не ми се вярва това да е възможно. Но дори и в такава криза, „червените“ са на 5 точки от четвъртото място, което съвсем не е толкова голяма разлика. Така че шансовете им не са малки. Следващите 5 мача, в които отборът ще е със сигурност без Торес, вероятно поне в три или четири от тях и без Джерард, а за целия период и без Бенаюн, съперници са Стоук Сити (гост), Тотнъм (дом), Уулвърхямптън (гост), Болтън (дом), Евертън (дом). Това са типичните срещи, в които съставът има навика да губи точки. На практика сега от тях са необходими максимум точки, а в момента е трудно да видим подобна вероятност. Това е решителен период за „мърсисайдци“. Пропилеят ли го после няма да могат да се върнат в битката. Миналата година Арсенал се спаси, защото гонеше само Астън Вила. Сега пред хората на Бенитес са цели три тима, от които поне един (а защо не и трите) ще поддържа темпото до края.

Веднага след тази серия следват гостувания на Арсенал и Манчестър Сити. На 21 февруари ще мога с абсолютна сигурност (поне за себе си) да кажа дали Ливърпул ще е в четворката. Ако обаче в края на втория месец от годината, „червените“ са на 7 или повече точки от Сити, всичко ще е завършило. Ако се питате защо точно това е границата, ето ви пример. В последните години сме наблюдавали няколко подобни обрата в битката за четвъртото място. Сезон 2005-2006 бе онзи с най-голямата вероятност да има промяна. На 22 февруари 2006, Арсенал изоставаше от Тотнъм с 5 точки, но имаше и мач по-малко. И в края изпревари „шпорите“ с огромен късмет. В средата на февруари 2007 пък Евертън водеше на Ливърпул с три точки, но и с мач повече. През февруари 2008 Вила водеше на Арсенал с цели 7 точки при равен брой срещи и пак пропусна възможността да вземе това място. Така че аз поставям границата около тези 7 точки. А и потенциалът на Сити е сериозен, също и на Тотнъм, така че Ливърпул е в сериозна опасност.
В момента няма реален аргумент в полза на достигането на четвъртото място от страна на Ливърпул. Признавам, така е! Обаче не мога да се отърся от усещането, че наблюдаваме най-силните периоди на Манчестър Сити, Тотнъм и Вила и в същото време един от най-слабите възможни на Ливърпул. И тези четири тима изглеждат почти равностойни като точков актив при това положение. Рано или късно мърсисайдци ще се върнат към обичайната си успеваемост. И тогава балансът ще се промени в тяхна полза. И понеже аз все пак не съм от хората, които да казват нещо без никакъв аргумент си мисля, че точно идващите 5 двубоя ще покажат дали това ще се случи. Ако не е така на 21 февруари ще трябва да вдигна ръка и да призная, че съм сбъркал.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*